— Нима не можеш да възпреш този грозен призрак на Злото, който така неприкрито се е вторачил в мен?
— О! — каза Бабриел. — Това е Аззи. Той е демон. Те се държат така по природа — непочтително и сексуално. Горкият, нищо не може да направи! Но дори и демоните имат шанс да изкупят греховете си!
— Хвала на Бога! — каза служителката.
— Да, хвала на Него! — отвърна Бабриел.
Аззи каза:
— Ей, не може ли да престанем с хвалбите и да се заемем с това, което ми е нужно? Вие двамата можете да се ухажвате друг път.
— Колко отвратителни думи! — каза служителката, изчерви се и извърна поглед. — Ще проверя за гутсия. Чакайте тук.
Тя изчезна съблазнително.
— Вашите снабдители са по-хубави от нашите — каза Аззи.
— Това е, защото според правилата на Доброто всички създания са равни — отвърна Бабриел. — Тъй като ще трябва да почакаме, може би ще е добре да ти обясня някои по-важни моменти от нашата доктрина.
— А, не си прави труда — каза Аззи. — Смятам да подремна.
— Толкова ли лесно можеш да го направиш?
— Известно е, че Злото винаги е нащрек. Освен, когато наистина му дойде до гуша.
Той затвори очи. Равномерното му дишане скоро показа, че или е заспал, или много успешно се прави на заспал.
Оставен сам със себе си, Бабриел произнесе една въздълга молитва за спасението и възвисяването на всички същества, дори и демоните. Когато свърши, служителката се беше върнала.
— Донесох екстракт от гутсия — каза тя и подаде на Бабриел малко шишенце, в което леко се поклащаха червени, виолетови, жълти и сини пластове гъста течност.
— Чудесно! — каза Бабриел. — Благодарни сме. Толкова благородно, мило, великодушно…
— Хайде да свършваме — намеси се Аззи. — Много ти благодаря, маце. Ако някога ти се доще да промениш живота си…
Служителката изчезна сред облак възмущение.
Аззи отиде в кухнята, за да каже на Фрике как да смеси екстракта от гутсия със супата на Принца. Колкото и да беше благодарен на Бабриел за билката, не можеше да не изпитва дълбоки съмнения. Защо толкова много му помогна този ангел? Чистата щедрост му се струваше недостатъчно силна причина. Ангелите способни ли бяха на двуличие? Какво ли всъщност беше намислил този Бабриел?
Глава 2
Аззи започна терапията с гутсия още същата вечер и състоянието на Принца се подобри значително. През следващите няколко дни уменията и агресивността му се увеличиха. Вече не се интересуваше от куклите.
Аззи реши, че е дошъл моментът да заговори за най-главното.
— От известно време насам — каза той един тих следобед, когато с Принца бяха в голямата всекидневна на къщата, — ми се ще да поговорим за твоето бъдеще.
— Да, чичо.
— Спомняш ли си какво ти казах, за Спящата красавица? Наближава времето, когато ще трябва да тръгнеш към замъка й.
— Нямам нищо против да се навъртам в замъка й — отвърна Принцът.
— Остави това — каза Аззи. — Очакват те големи приключения.
— Много хубаво, чичо. Само че, знаеш ли, чудя се откъде-накъде трябва аз да ходя дотам, да я целувам и всичко останало.
Аззи придаде на гласа си пророчески тон:
— Момчето ми. Писано е отдавна, че само целувка от устните на нейния истински любим, ще събуди Принцесата от вечния сън.
— Да се надяваме, че ще й помогне — каза Принцът.
— Разбира се, че ще й помогне! На теб, Принце, съдбата е отредила да бъдеш неин любим и съпруг!
— Сигурен ли си, че съм аз, чичо? Искам да кажа, откъде знаеш, че не е някой друг?
— Знам, защото така е писано.
— Къде е писано?
— Няма значение къде! Щом ти казвам, че е писано, значи е писано. Момчето ми! Ти си роден с късмет! Твоята Принцеса е най-красивата жена и има богата зестра. Да стигнеш до нея ще бъде трудно и опасно, но зная, че ще се справиш отлично.
— Колко трудно ще ми бъде, чичо? Колко опасно?
— Трябва да преминеш през една омагьосана гора — поясни Аззи. — Ще трябва да се пребориш с различните й обитатели. След това някак си ще трябва да се изкачиш по стъклената планина.
— Звучи ми доста трудно. Стъклена планина, а? Може и да успея. Но не съм сигурен.
— Ще се погрижа да не пострадаш — каза Аззи. — Някога да съм те лъгал?
— Този път и да искаш няма да можеш — каза Принцът след като размисли. — Няма да отида.
— Поне виж портрета й. Какво ще кажеш? — Аззи му показа миниатюрата.
— Добре изглежда — отвърна Принцът с пълно безразличие.
— Хубава е, а?
— Обикновена хубост.
— Красиви очи, а?
— Късогледа е, без съмнение.
— И устните!
— Най-обикновени.
— Тънки, божествени!
— Прекалено присвити.
— Наистина е красива, нали?