— Нищо й няма, предполагам — каза Принцът. — Само че съм твърде млад, за да си имам своя собствена принцеса за вечни времена. Досега дори не съм имал гадже!
Липсата на всякакъв интерес у Принца беше отчайваща. Аззи не беше очаквал това. Най-обикновен демон, през повечето време самият той беше изпълнен с похотливост. Дори само мисълта, че младият Принц може да е толкова безразличен към красивата Принцеса го изумяваше. Освен това го дразнеше, а когато се замисли, започна и да го тревожи.
Щом като Принцът не показваше нищо повече от учтив интерес към Принцесата, как щеше той да премине през огън и жупел, за да застане до леглото й и я събуди с целувка? Такъв, какъвто се показваше, по-вероятно да й изпрати писмо, в което пише: „Време е за ставане, госпожице“.
Всуе насочваше вниманието му към прелестите на Принцесата. Принцът реагираше с убийствено безразличие, което нараняваше чувствата на Аззи, защото, в края на краищата, Принцесата беше негово творение. Но не можеше да се ядосва прекалено много, защото той беше създал и Принца, и малко или много носеше отговорност за поведението му.
Такова развитие на нещата Аззи не беше очаквал. И през ум не му беше минало, че Принцът няма моментално да се влюби в Принцесата. Сега, след като страхливостта му беше овладяна, се оказа, че е безчувствен.
— Проклятие! — отбеляза Аззи и изскърца със зъби. — О, проклятие! Пак дефект!
Ситуацията беше пъклена.
Глава 3
Вечерта той се отърва от Принца като го омагьоса да заспи дълбоко. После отиде в стаята си за магии. Там беше Фрике, който си тананикаше и подреждаше шишенца с дяволско биле и други подобни, които демоните считат за полезни.
— Остави тези глупости — каза му Аззи. — Трябва да повикам един дух. Донеси ми десет милилитра кръв от прилеп, малко дяволско биле и половин унция чемерика.
— Нямаме кръв от прилеп — отвърна Фрике. — Не може ли сок от крастава жаба да свърши работа?
— Мисля, че ти казах да поддържаш запасите.
— Съжалявам господарю. Но започна да ми харесва.
Аззи изсумтя:
— Ако прекаляваш, растежът ти ще спре и по дланите ти ще поникнат косми. Донеси ми малко корен от agius regae тогава. Би трябвало да свърши работа.
Фрике донесе корените и под напътствията на Аззи ги подреди по страните на пентаграма, очертана с бисери. Той запали черните свещи и Аззи започна заклинанието с напевен глас. В думите му имаше много гърлени съгласни, характерни за древния език на Злото. След малко в средата се появи нишка сивочервен дим. Тя се уголеми, разшири, сгъсти, стана по-висока и най-накрая се превърна в Хермес Тризмегистус.
— Хайл, Велики!
— Здрасти, дребни — отвърна Хермес. — Какъв ти е сега проблемът?
Аззи разказа за трудностите си с Принца. Хермес каза:
— Направил си грешка, че първо си му казал за Принцесата, Аззи. Решил си, че в истинския живот нещата стават както в приказките и че Принцът ще се влюби лудо в Принцесата само от един поглед на портрета й.
— А нима не става така?
— Така става само в приказките.
— Но нима това не е приказка?!
— Не. Още не е — отвърна Хермес. — Ще стане приказка, когато всичко свърши и го преразкаже някой бард. Тогава ще стане приказка. Засега това условие не е изпълнено. Не можеш просто да покажеш на един млад мъж картинка и да очакваш той да се влюби в нея. Трябва да използваш малко психология.
— Това някаква магия ли е? — попита Аззи. Хермес поклати опушената си глава.
— Наричаме го наука. Наука за човешкото поведение. На света още не се е появила. Затова всички са толкова неуравновесени. Никой не може да каже защо прави това, което прави, защото още няма психология.
— Добре де, ами аз какво да направя?
— Най-напред премахни от главата на Принца спомена, че си му казвал за Принцесата. Малко вода от Реката на забравата ще свърши работа. Не много, само колкото да забрави последния си разговор с теб.
— И после?
— После ще ти кажа какво да правиш.
Нямаше никакъв проблем да се намери вода от Реката на забравата. Хермес я донесе в малко кристално шишенце и Аззи я даде на Принца. Същата вечер двамата седнаха да вечерят в голямата трапезария с орехова ламперия. Фрике сервираше и разливаше супата по покривката както обикновено, защото залиташе. Когато пушеният бут и сметановите пасти бяха изядени, Аззи каза:
— Между другото, Принце, смятам да замина за известно време.
— Къде ще ходиш, чичо?
— Имам да свърша една работа.
— Каква работа, чичо?
— Моята работа не е твоя работа! Фрике! Донеси ми ключовете!
Фрике се заклатушка навън и се върна с голяма връзка ключове, нанизани на метална халка.