Глава 6
Когато Аззи дойде следващия път на посещение, Принцесата се разтопи в усмивка. Започна да бъбри за сънищата си, които бяха единственото интересно нещо в ежедневието й. Показа му някои танцови стъпки, които си спомняше отпреди смъртта си. Завъртя се вихрено, като накрая направи пирует през стаята и се отпусна в ръцете му.
— Нека те прегърна, чичо Аззи! Ти направи толкова много за мен!
Аззи почувства малките й остри гърди опрени в неговите и изобщо не помисли какво правят тънките й ловки пръсти в това време.
Когато Илит остана насаме с Принцесата, я попита:
— Взе ли я?
Принцесата се усмихна, като показа малките си равни зъби и трапчинките в ъгълчетата на бузите си. Тя извади черната карта:
— Ето я.
— Много добре — каза Илит. — Сега трябва да я използваш.
— Да — каза Принцесата, като едва сдържа прозявката си. — А какво да направя с тази проклета магия за сън?
— Изпий една солидна глътка божия кръв — отвърна Илит. — Аз ще добавя магия. Ще спиш три-четири пъти повече от обикновеното, а после ще бъдеш будна също толкова време.
Лицето на Принцесата просветна.
— Бързо! — каза тя.
Глава 7
Тиквената колесница с колела от репички се плъзна тихо под козирката на входа. Жабата лакей скочи от капрата и отвори вратата, за да слезе Принцесата. Тя излезе, като внимаваше да не повреди роклята си. Беше прекрасна — розов тюл с избродиран зюмбюл. Бе създадена специално за нея от италиански моделиер и вписана в сметката на Аззи.
Униформените лакеи я приветстваха и я въведоха вътре. Балната зала искреше от светлина и цветове. В дъното беше оркестърът. Принцесата се почувства замаяна. Никога не беше виждала нещо такова. Беше като приказка и фактът, че и самата тя беше част от приказка, ни най-малко не намали удоволствието й.
— Вие трябва да сте Спящата красавица.
Беше я заговорила ослепително красива жена, горе-долу на нейната възраст.
— Вие ли сте принцеса Пепеляшка?
— Как ме познахте? Нима имам сажди на носа?
— О, не… просто предположих… след като получих поканата ви… — тя се смути, но Пепеляшка се усмихна и я избави от неудобството й.
— Това беше един малък жест. Толкова се радвам, че успяхте да дойдете! Разбрах, че сте омагьосана с магия за сън.
— Всъщност тя е за дрямка. Но как разбрахте за това?
В света на приказките нещата се разчуват лесно — отвърна Пепеляшка. — Ако се наложи, горе имаме стаи за почивка, а също и различни стимуланти, в случай че състоянието ви се влияе от химически средства.
— Няма да се наложи. Успях временно да се освободя.
— Както и да сте успели да го направите, радвам се, че дойдохте. Вие сте дебютантката на сезона, знаете ли? Тук има много добри партии за женитба предимно от благородничеството, но също и някои известни, но много забавни хора от простолюдието като Пер Гинт например. Елате, ще ви налея чаша шампанско и ще ви запозная с някои хора.
Пепеляшка й даде чаша пенливо шампанско и започна да я развежда от една група великолепно облечени хора към друга. Главата на Принцесата се замая, а музиката — силна и ритмична — караше краката й на танцьорка да потропват. Стана й много приятно, когато един висок, мургав и хубав мъж с жълт костюм от ламе и ален тюрбан на главата я покани на танц.
Те се завъртяха на дансинга. Мъжът с тюрбана се представи като Ахмед Али. Беше отличен танцьор, на „ти“ с новите танцови стъпки. Принцесата пък имаше природен афинитет към танцовите стъпки и съвсем скоро започна да прави „възсядащата патица“, „куцащия лакът“, „пигмейския скок“, „лудия кучи крак“ и „двойния лакомец“ — танцовите сензации през тази изпълнена със събития последна година от хилядолетието. Ахмед Али сякаш летеше над дансинга и умението му едва ли отстъпваше на нейното. Останалите танцуващи се отдръпнаха, за да им направят място — толкова по-добри бяха от обикновеното множество. Оркестърът започна да свири „Лебедово езеро“, защото танцът им напомняше балетен спектакъл. Принцесата и Ахмед продължиха да се носят по дансинга, докато тромпетите и китарите гърмяха и виеха. Те продължиха да правят още по-дръзки па де дьо, завъртания и подскачания под звуците на засилващите се аплодисменти. Накрая, за финал, Ахмед Али я изведе с танцова стъпка на малко балконче.
Балкончето гледаше към малко езеро. Луната току-що беше изгряла и малки сребърни вълнички се придвижваха бавно към тъмния бряг. Принцесата започна да си вее с китайското ветрило, което й беше осигурило „Снабдяване“, и се обърна към Ахмед Али с официален тон:
— Уважаеми господине, не съм виждала равен на вас в танца досега.