— И аз на вас — отвърна Ахмед Али галантно. Лицето му — приятно разположено от двете страни на ястребовия му нос — имаше тънки, добре оформени бледорозови устни, зад които се намираха зъбите с алабастрова белота, които се показваха, когато той се усмихваше или правеше подигравателната гримаса, с която изразяваше чувствата си. Той обясни на Принцесата, че е принц от двора на Великия султан, чиито земи се простират от мъгливите граници на Източен Туркестан до окъпаните от морето брегове на Западна Азия. Описа й великолепието на двореца му, в който имало толкова много стаи, че никой не можел да ги преброи, освен посветените в математическата магия. Разказа й за забележителностите в него — езерцата с шарани, минералните извори, огромната библиотека, в която можело да се намерят писания от целия свят. Спомена за кухнята, в която всеки ден се приготвяли удивителни деликатеси, за да доставят радост на групата щастливи и талантливи млади хора, съставящи султанския двор. Каза й как пред нечуваното и невиждано великолепие на деликатните й и фини черти всички красавици на този двор щели да бледнеят. Заяви й, че въпреки краткото им познанство, той е напълно и изцяло заслепен от нея и я помоли да го придружи, за да й покаже разкоша на султанските владения и, ако пожелае, да му погостува известно време. Описа й разкошните подаръци, с които щял да я обсипе, и продължи в този дух и в други подобни духове и насоки, докато главата на Принцесата не се завъртя напълно.
— Бих искала да дойда и да видя тези неща — каза му тя, — но обещах на леля си да се върна веднага след бала.
— Няма проблеми — отвърна Ахмед Али и щракна с пръсти. Чу се пляскащ звук и Принцесата видя голям и луксозен летящ персийски килим, който сякаш се появи от небитието и се сниши до нивото на балкона.
— Това е летящ килим — поясни Ахмед Али. — По нашите земи той е масово употребявано транспортно средство. С негова помощ мога да те заведа до двореца на султана, да те разведа из него и да те върна обратно далеч преди да свърши вечерта.
— Звучи много примамливо — каза Принцесата, — но аз наистина не бива да…
Ахмед Али се усмихна с тънка; невероятно привлекателна усмивка и прекрачи парапета на балкончето, за да се качи на килима. После се обърна към Принцесата и й протегна ръка.
— Ела с мен, очарователна Принцесо — каза той. — Аз съм луд по теб и ще ти покажа много хубави неща. Ще се радваш на почтеното ми отношение през цялото време и ще те върна тук достатъчно рано, за да можеш да се завърнеш при уважаемата си леля, както си й обещала.
Принцесата знаеше, че не бива да го прави. Само че неочакваната свобода, временното отърваване от вълшебната дрямка, великолепието на бала, тайнственото и подмамващо присъствие на Ахмед Али, чашата непривично за нея шампанско и ароматът на растението Матер делириум, поникнало под балкона — всичко това накара чувствата й — да се завъртят във вихрушка и я изпълни със смелост. Без Да е наясно какво прави, тя пое ръката на Ахмед Али и се качи на килима.
Глава 8
Пепеляшка тъкмо се канеше да отиде до изобилния бюфет, за да си вземе още една чаша шампанско и може би и малко шербет, когато един лакей се приближи до нея, поклони се ниско и каза:
— Ваше височество, някакъв човек иска да разговаря с вас.
— Мъж?
— Демон, според мен, макар и в човешки образ.
— Демон… — зачуди се Пепеляшка. — Не си спомням да съм канила никакви демони.
— Доколкото разбрах, дошъл е по свое усмотрение, ваше височество — отвърна лакеят, като се напрягаше да намери време, за да каже, че сам той е омагьосан принц.
— Какво иска?
— Не зная — каза лакеят, като приглади с ръка буйния си мустак. — Твърди, че въпросът е много важен.
Разговорът би могъл да продължи още много време, ако в този момент не беше влязъл Аззи, който крачеше между двамата пазачи на входа, които висяха на ръцете му, мъчейки се да го спрат. Той тръсна рамене, запрати ги на пода и попита:
— Ти ли си Пепеляшка?
— Да, аз съм.
— И ти даваш този бал?
— Да, аз. И ако смяташ да го провалиш, трябва да те уведомя, че имам собствени демони, които ще дойдат за миг, ако ги повикам.
— На този бал си поканила моята племенница.
Пепеляшка се огледа наоколо. Няколко от гостите сякаш се интересуваха от разговора, а лакеят още седеше до тях, сучеше смешния си мустак и се опитваше да се намеси, за да представи фалшивата си легитимация.
— Ела ей там. В тайния будоар ще можем да разговаряме на спокойствие.
Те влязоха в будоара.
— Можеш да оставиш метлите си в ъгъла — каза Пепеляшка.
— Не смятам да ги оставям. Стига празни приказки. Къде е Принцесата?