— Наистина ли си й чичо? Не трябваше да оставяш горкото дете толкова дълго само в омагьосания замък. Реших, че нищо лошо няма да стане, ако я поканя на празненството си.
— Къде е тя сега? — попита Аззи, като тупаше с крак по пода заплашително.
Пепеляшка излезе, огледа се за Принцесата и като не я видя, повика един лакей — не онзи с мустаците, а друг, с малка козя брадичка — и му каза да я намери.
След миг лакеят се върна и каза разтревожено:
— Казаха ми, че е напуснала с господина с тюрбана, Ахмед Али.
Аззи се обърна към лакея:
— Как са тръгнали?
— С летящ килим, ваша светлост.
Аззи потри брадичката си и се замисли.
— И в каква посока са тръгнали?
— На изток, ваша светлост.
— Знаеш ли кой е този човек? — попита той Пепеляшка.
— Той е благородник от двора на Великия султан, повелител на цял Туркестан.
— Само това ли знаеш за него?
— А ти знаеш ли нещо al contrario?
— Каза ли ти какъв е в двора на султана?
— Не.
— Така. Трябва да те уведомя, че той е главният доставчик на харема на Великия султан.
— Откъде знаеш това?
— Старая се да научавам подобни неща.
— Сводник!? Да не искаш да кажеш, че…
— Искам да каже, че в този момент Принцесата преминава национални граници, с цел да бъде направена бяла робиня и султанска проститутка!
— Но аз нямах представа, че… — каза принцеса Пепеляшка. — Къде е главният ми везир? Да се задраска Ахмед Али от списъка на гостите! Веднага! С двойна черта! Драги демоне! Нямам думи да изразя съжалението си…
Но нямаше кой да я чуе. Аззи вече беше прескочил парапета на балкона и като спря само колкото да включи двигателните механизми на метлите, излетя в небесното пространство в посока изток.
Летящите килими са бързи, защото ги задвижват мощните магии на всемогъщите джинове. Само че имат лоша аеродинамика и са нестабилни. Предният им край при полет неминуемо се подгъва нагоре като детска шейничка и причинява въздушни завихряния, които пречат на полета. И все пак Ахмед Али управляваше умело. От своя страна Принцесата се беше замислила върху положението си и то вече не й се струваше толкова прекрасно, колкото в началото. Беше се вгледала в Ахмед, седнал на пулта за управление на килима, и беше забелязала зловещите бразди, врязани в лицето му, които някак си беше пропуснала преди, а също и жестокия начин, по който черните му мустаци се спускаха надолу и после се издигаха нагоре, за да завършат с остри връхчета намазани с восък. Даде си сметка, че е била малко неразумна, когато е приела поканата. Едва след това си беше помислила за своя Принц. Та той дори и в този момент би могъл да влиза в замъка. Ами какво щеше да стане, ако пристигне, не намери никой и отиде при някоя друга? Щеше ли тя да прекара целия си живот сама, под въздействието на магията за сън? Имаше ли някакво спасение за спящите красавици, които са имали нещастието да не бъдат намерени от техните принцове? А и в края на краищата, в какво се беше забъркала? Беше ли този Ахмед Али почтен и искрен?
— Ахмед — каза тя. — Промених решението си.
— Така ли? — каза Ахмед с безразличие.
— Искам да се върна на бала на Пепеляшка.
— Дворецът на Великия султан е вече съвсем близо.
— Не ме интересува! Искам да се върна веднага!
Ахмед се обърна към нея. Сега лицето му беше станало грозно от мъжка грубост, гордост, омраза, неверие, а също и малко малодушие.
— Малка Принцесо, ти избра това приключение и вече няма връщане назад.
— Защо правиш това? — попита Принцесата. — Рано или късно ще дойде времето на истината!
— Защото това е моята работа и Великият султан ще ме възнагради добре след като те прибавя към харема му. Има ли нужда да се изразя по-ясно?
— Няма да отида в никакъв харем! По-скоро ще умра! — каза Принцесата. Тя се приближи до ръба на килима. Погледна и далеч надолу видя островите на Гърция — тъмни петна в млечнобялото море. Реши, че ситуацията все още не е станала толкова екстремна, че да налага самоубийство. Поне засега.
Тя се отдръпна в средата на килима и вече съжаляваше за красивия млад Принц, когото никога нямаше да види. Приглади косата си назад, защото се беше разрешила от вятъра и зад себе си — защото се беше обърнала, за да облекчи схванатия си врат — видя малка черна точица, която се движеше точно към тях. Точицата се увеличаваше и в сърцето на Принцесата разцъфна надежда. Тя се обърна встрани, за да не издаде на Ахмед Али с вълнението си това, което е видяла.
Аззи, подкарал двете метли на пълна скорост, видя летящия килим пред себе си, фантастично очертан на фона на пълната луна, и продължи да се приближава към него, като присвиваше очи заради насрещния вятър. Гневът му сякаш увеличаваше скоростта на метлите. Той бързо настигна летящия килим и като се издигна нагоре, с мощно гмуркане се спусна върху него.