Ахмед Али най-напред чу страхотен рев, който заглушаваше дори воя на насрещния вятър, после се обърна и видя един демон с лисича муцуна, възседнал две огнени метли, да се спуска към него отгоре и отзад. Ахмед приплъзна рязко килима встрани и хвана Принцесата с една ръка, за да не падне. Тя изпищя, защото беше сигурна, че ще се разбият. Но Ахмед спря падането само на няколко метра от блестящата морска повърхност. Той пусна в действие мълниите, задвижвани от магия. Не за първи път съжаляваше, че не разполага с новите супермълнии, но султанът — иначе разточителен, когато ставаше дума за харема му — никак не беше щедър, когато искаха от него да осъвремени оборудването на летящите килими.
Преди Ахмед Али да успее да улучи със стандартното си въоръжение, Аззи вече го обстрелваше със зигзагообразни електрически дъги — от късия, експлодиращ и болезнен вид. Ахмед започна да криволичи и да прави заблуждаващи маневри, но мълниите на Аззи все повече го приближаваха, пърлеха краищата на килима и влошаваха и без това лошите му аеродинамични характеристики. Ахмед разбра, че колкото и да се опитва, нишките на тъканта вече не могат да го държат. Килимът се наклони рязко и Ахмед трябваше да се улови с две ръце за единия му край. Принцесата полетя надолу, защото вече нищо не я държеше.
Тя падаше и беше толкова ужасена, че от парализираните й устни не можа да излезе дори писък. Морето се надигаше към нея бързо. В средата му имаше малък остров със стръмни скали, който летеше към нея с главозамайваща скорост.
Смъртта й се струваше неминуема. Но в последния възможен момент, когато острите като игли зъбери на острова се протягаха като пръсти към нея, Аззи мина отдолу и я метна на метлите си като чувал с брашно на гърба на земно товарно животно. Докато Аззи се мъчеше да измъкне метлите от гмуркането, което сякаш неминуемо щеше да ги хвърли в морето, Принцесата усети силите на нарастващото ускорение. След това Аззи овладя положението и те отново се издигнаха към небето, спасени!
— О, чичо Аззи! — каза Принцесата. — Толкова се радвам, че те виждам. Толкова бях уплашена!
— Ти беше ужасно непослушна — отвърна Аззи. — Ако не беше толкова късно, щях да те оставя да попаднеш в харема на султана и да си направя нова принцеса. Моят Принц заслужава вярно сърце!
Принцесата каза:
— Никога повече няма да бягам! Обещавам! Ще дремя тихо в спалнята си и ще го чакам да дойде!
— Поне ще си имаш едно наум по отношение на послушанието — каза Аззи и насочи метлите към омагьосания замък.
Глава 9
След като си взе кредитната карта и остави Принцесата в замъка, където й беше мястото, Аззи продължи към Париж — един от най-любимите му градове. Беше решил да не се прибира в Аугсбург няколко дни, за да може Принцът да посъзерцава портрета на Принцесата, който му беше забранено да вижда, така че по законите на психологията, да се влюби в нея.
И как по-добре да прекара това време освен в бурен живот в някой от сатанинските клубове, с които Париж още тогава се славеше?
Този, на който се спря, клубът Хелиогабалус, се намираше в една пещера под града. След като слезе надолу по една безкрайна стълба, той се озова в пещерна зала, украсена с черепи и скелети. В железните поставки горяха факли, които хвърляха мрачни сенки. Масите бяха саркофази, докарани от някой изобретателен предприемач чак от Египет, където има неизчерпаеми количества от тях. По-обикновени ковчези служеха за столове. Напитките се сервираха от келнери и келнерки в монашески одежди. Тези нещастници освен това услужливо предоставяха телата си за оргиите, с които завършваше всяка вечер. Секс и смърт — това беше един от първите барове с тематична програма.
— Какво ще желаете? — попита един доста едър човек в монашеско расо.
— Дай ми скъпа вносна бира — отговори Аззи. — Имате ли нещо за ядене?
— Начос — отвърна сервитьорът.
— Това пък какво е?
— Нещо, което е донесено от Новия свят.
Аззи си поръча начос, което се оказа овесени хлебчета, покрити с ароматен камамбер и с доматен сок. Той ги поля с една халба внесена от Англия тъмна бира и веднага се почувства по-добре.
Докато се хранеше, имаше чувството, че някой го наблюдава. Започна да се оглежда. В един далечен ъгъл имаше тъмна маса, неосветена дори от свещ. В мрака той долови, че нещо се движи. Чувството, че го наблюдават изглежда идваше оттам.