— Добро момче — каза Аззи. — Къде е сега?
— Отиде. Скоро след това реши, че не може да чака повече.
— Къде отиде?
— Как къде? Да търси Принцесата разбира се. Както искахте вие, господарю. Изчака пет дни и повече не издържа, заради страстта, която портретът разпали у него. Нима не искахте да стане точно това, господарю?
— Исках. Но първо трябваше да получи инструкции и специално оръжие. Какво взе със себе си?
— Отиде в оръжейната и си избра меч и броня от окачените на стената. След това взе парите, които вие, господарю, бяхте оставил в скрина, и ми каза, че тръгва и че ще се върне с Принцесата. Каза, че се надява да не му се сърдите.
— Проклятие! — извика Аззи. Той тропна с крак и потъна в земята до кръста. Измъкна се с усилие.
Когато Аззи пристигна, Бабриел се разхождаше около къщата. Той чу последните думи и попита:
— Но какво има? Нали това се искаше от него?
— Да, но не трябваше да тръгва толкова рано — отговори Аззи. — Направил съм това приключение трудно и опасно. Само така то би привлякло вниманието на Висшите сили. Той ще се изправи срещу опасни магии, с които обикновените хора е по-добре да не се занимават. А и изобщо няма вълшебната защита, която му бях приготвил!
— Какво ще стане сега? — попита Бабриел.
— Трябва да му занеса нужните неща. И трябва да го направя бързо! Много бързо. Каза ли къде смята да започне да търси?
— Нито дума, господарю.
— Накъде тръгна, тогава?
— Право нататък — отговори Фрике и посочи с ръка.
Аззи погледна нататък и промърмори:
— Север. Тръгнал е на север. Лош знак! Фрике, трябва да го намерим преди да е станало късно!
ЧАСТ ШЕСТА
Доста щастлив меч
Глава 1
Принцът яздеше сам през гъстата зелена гора, отвъд познатите полета и хълмове, в непознатата земя, простираща се нататък. Яздеше на север и размишляваше за мечовете. Знаеше, че Доста щастливият меч не е така добър като Наистина омагьосания меч, но все пак е по-добър от обикновения. Той вдигна Доста щастливия си меч и го погледна. Беше необикновено красиво оръжие — с изящно украсена дръжка и висящи на нея пискюли. Беше един от най-хубавите мечове, които някога е виждал. Беше значително по-малък от широките оръжия на мода по онова време и беше съвсем прав, без никакви турски извивки, много благодаря! Беше двуостър, добре наточен и от двете страни и върхът му беше като игла. Само това беше достатъчно, за да го отличи от обикновените мечове, които бяха остри само от едната страна и изобщо нямаха качествен връх.
Доста щастливият меч е хубаво оръжие, но има и своите недостатъци. Той е само един от многото видове Омагьосани мечове и Аззи, който бързаше да намери оръжие за Принца, не погледна както трябва в коша, от който го извади. Може би си мислеше, че всички омагьосани мечове са еднакви. Не се досети, че „омагьосан“ е само родово понятие за мечове с един или друг тип магия.
Омагьосаните мечове се различават значително по своята ефикасност. Има (или е имало) Нечупливи мечове, и такива, които никога не се предават. Мечовете, които безпогрешно убиват опонентите си, са сравнително редки, макар че всеки оръжеен майстор се стреми да придаде на оръжията си именно това качество. Всепобеждаващите мечове се срещат от време на време, но това мощно оръжие обикновено надживява собственика си, който, след като не може да бъде победен в бой, най-често бива отровен от близък приятел, жена си или жената на близък приятел. Дори и с перфектен меч хората не напускат този свят живи.
Принцът продължаваше да язди през гъстата гора. Разбира се, тя беше омагьосана. Дърветата също бяха омагьосани — тъмни и мрачни — един зелен свят, през който прелитаха черни сенки. Беше като древните гори на Стария континент и криеше орди чудовища.
След време Принцът стигна до една полянка, заобиколена от всички страни с тъмнина и заплаха. В далечния й край той забеляза шатра, направена от зелен и оранжев плат. За едно дърво недалеч беше завързан силен черен кон. Беше висок и красив — истинско бойно животно.
Принцът се приближи до шатрата. Пред нея беше оставена тежка черна ризница, отлично направена, инкрустирана тук-там с перли. Собственикът й очевидно беше богат и силен.
Отпред, на пилона със знамето, беше окачен ловджийски рог. Принцът го взе и го наду. Преди още ехото да заглъхне, в шатрата нещо се размърда. След това се показа един мъж. Той влачеше след себе си една красива припаднала жена.
— Кой надува рога ми? — попита рицарят.
Беше облечен с ярко раирано бельо. Когато видя Принца, презрителната му гримаса стана още по-презрителна.