— Доколкото знам — каза Аззи, — понастоящем нашите племена са в мир. Във всеки случай, дошъл съм само заради нещо, което не те интересува, защото дори не е скъпоценен камък.
— Какво точно търсиш? — попита Ронир.
— Феликсит — отвърна Аззи.
В онези дни талисманите и амулетите имаха все още голяма стойност, а и беше пълно с тях, въпреки че джуджетата ги криеха на тайни места, за да ги опазят от драконите, разбира се без особен успех, защото драконите бяха съвсем наясно, че там, където има джуджета, има и злато. Драконите и джуджетата се спогаждаха колкото риба и тиган, сладко и кисело, радост и тъга, добро и лошо. Джуджетата работеха много усилено, за да се сдобият с феликсит от земните недра, а той се срещаше много рядко и в малки количества в гнезда от нептунов базалт — най-старият и най-твърдият базалт.
Този носещ щастие камък се е използвал доста повече в миналото, когато всичко е било по-добро, по-истинско и по-приятно — през Златната ера, която е свършила точно когато на сцената са се появили истинските човешки същества. Някои казват, че залежите от феликсит са били създадени от древните богове, които управлявали Земята в далечното минало, когато нещата още нямали имена. Дори и тогава това бил най-редкият минерал на света. И най-малкото количество от него предавало жизнерадостната си карма на своя собственик, като по този начин създавало предпоставки за благоприятен изход на всяко негово начинание. Ето защо хората убивали заради феликсита.
Едно нещо е сигурно — ако искащ талисман, който да ти носи щастие или трябва да си откраднеш такъв (което е трудно, защото истински щастливият талисман сам се пази за собственика си и е неподатлив за кражби), или трябва да намериш парче феликсит в земните недра и сам да си направиш талисмана. Може да си помислите, че всички естествени залежи от феликсит досега би трябвало да са изчерпани, защото джуджетата ги търсят (покрай другите неща) откакто съществува човечеството, но ще сгрешите. Феликситът носи такова щастие, че, дори Земята се чувства благословена с него и като че ли произвежда все нови и нови количества, сякаш изпаднала в екстаз, но винаги по малко.
— Феликсит! — Ронир се засмя неубедително. — Защо мислиш, че наоколо има феликсит?
— Една малка мишка ми каза — Аззи остроумно намекна за предишното битие на Хермес като бог мишка, преди да бъде премахнат и трансформиран наред с другите от Олимп. Ронир изобщо не схвана за какво става дума.
— Тук наоколо въобще няма феликсит — каза той.
— Това място е било претърсено отдавна.
— Това не обяснява какво правиш тук.
— Аз ли? Просто минавах напряко — отвърна Ронир. — Оттук е големият подземен път от Багдад за Лондон.
— Щом е така — каза Аззи, — няма да имаш нищо против да поогледам, нали?
— Че защо да имам? Калта е на всички.