Роботите, които го бяха отгледали, или не се интересуваха от такива неща, или — в случая с по-сложните модели като Дак — даваха тълкувания, съсредоточаващи се върху конкретния им начин на живот. Виртуалните приятели на Джей упорито бяха избягвали въпросите за живота и смъртта, а Рийз Джордан бе живял толкова дълго, че просто нямаше как да обясни разбиранията си на дете, което спокойно можеше да е негов прапраправнук, независимо колко умно е то.
И така, Джей присъства на католическа меса, отслужена от папата в реално време под виртобраз. Седеше смълчан, докато електронен бодхисатва обясняваше природата на мая — тази илюзия не бе въпрос само на външен вид, но и на възприятие. Танцува по време на вудуистка церемония, но нито един лоа7 не реши да го обладае.
Ислямът бе запазил категоричното си отношение към неверниците, но интересуващите се можеха да получат информация за учението на Мохамед. Джей посети много такива лекции. Бруталната логика на джихада притежаваше известна привлекателност, прямота, която не се срещаше често, но Джей вече беше прекалено начетен, за да повярва, че за всички хора съществува само един отговор.
И тогава почти случайно попадна на Църквата на Елиш. В продължение на няколко месеца редовно бе посещавал една юдаистка образователна програма. Наслаждаваше се на бавните, задълбочени обсъждания на Тората, на приложението на различните закони и забрани в съвременните условия. (Дали човек извършваше грях спрямо забраната за ядене на свинско, ако месото беше виртуално? Дали човек извършваше убийство, ако убийството бе в границите на виртуален декор, а жертвата — прог, специално създаден с такава цел? Дали човек извършваше прелюбодеяние, ако се съвъкупеше с прог, създаден като виртуален образ на чужда жена?) Рядко се обаждаше, внимателно слушаше и си водеше записки, за да размишлява по тези въпроси по-късно.
Когато един следобед си тръгваше от такова събиране, дочу разговора на двама от присъстващите.
— Къде е днес Рут?
— Не сили чул? Отиде при елшите.
— При елшите ли? Защо?
— Изглежда, всички наши обсъждания за прилагането на древните закони към новите условия са я накарали да реши, че единствената вяра, която днес може да й даде всички отговори, е Църквата на Елиш.
— Защото се твърди, че е основана във Вирту ли?
— Точно така.
— Мисля, че това са само рекламни приказки. Религията на древен Шумер е мъртва от хилядолетия. Защо да се преражда виртуално?
— Не питай мен, а Рут.
Те се засмяха и си тръгнаха, но Джей се заинтригува. Тъй като познаваше повече Вирту, отколкото Верите, идеята за религия, основана в онова, което смяташе за своя родна земя, го привличаше невероятно силно. Може би елишитите имаха отговори за господарката на Дълбоките поля, за интерфейса, за природата на душата на прогите.
Той нетърпеливо отвори менюто и поиска информация за Църквата на Елиш. Откри дълъг списък със служби, кабини за прехвърляне и други подобни данни и видя, че след няколко часа има публична служба.
Добре. Имаше време да се прибере вкъщи, да обядва и да се види с Дак. Сигурно щеше да е забавно.
Елишитската служба започваше във Верите, но Джей беше убеден, че ще е в състояние да се промъкне в тълпата, щом богомолците се прехвърлят във Вирту. Така и направи, облечен в свободна роба като мъжете и жените с разширени очи, излезли от широкия коридор, за да се озоват във външния двор на храм, издигнат на върха на нисък зикурат.
Почувства се горд от лекотата, с която извърши промените в облеклото си. Присъстваше във виртсайта под образа на среден на ръст кестеняв мъж, чийто възширок нос и тънки вежди му придаваше необходимия вид, за да е съвършено анонимен. Що се отнасяше до дрехите, Джей носеше най-голямото приближение на елишитска роба, което успя да проектира след припряно проучване на рекламните им брошури. Сега той мъничко разшири подгъва, направи бродерията по-тъмно сиво-кафява и самоуверено се вмъкна в процесията. Страхуваше се само, че няма да си намери място, тъй като елишитите прехвърляха точно необходимия брой богомолци, но когато никой не вдигна врява, реши, че е в безопасност.
Жрецът, който се спусна от пирамидата, започна службата, облечен в широка роба с пищна митра и нещо, прехвърлено през раменете. Джей бе виждал различни варианти на същата тема достатъчно често, за да не обърне внимание на одеждите. Впечатли го обаче това, че мъжът има ореол — бледосиньо сияние, най-силно около главата и едва забележимо очертание около цялото тяло. Стилно: точно колкото да изглежда докоснат от божественост. Джей го одобри и се зачуди дали жрецът го е разработил сам, или Църквата има стандартен прог — навярно последното.