Линк незабавно вдигна ръце.
— Завърти се!
Той се подчини въпреки гъстите клони на храстите около него.
Преди да успее да се обърне, мъжът го блъсна с тяло. Оградата се намираше извън обсега му и листата, за които се опита да се задържи, се откъснаха. Преди да падне обаче, някой го хвана над десния лакът. Той започна да се дърпа, мъчеше се да се отскубне.
— Спокойно, хлапе — разнесе се висок шепот. — Всичко е наред.
Линк се завъртя към непознатия. На земята помежду им лежеше пазачът. На слабата светлина на уличните лампи Линк успя да види груби черти и гъсти пясъчноруси вежди. Мъжът, който го бе задържал, го пусна и се усмихна.
— Аз съм Дръм — каза непознатият. — Дезмънд Дръм. А ти си Лил Крейн.
— Линкълн Крейн.
— О? Мислех, че си Лил…
— Някога бях. Промених си името.
— Е, Линкълн…
— Казвай ми Линк.
— Добре, Линк. Да се махаме оттук. — Дръм погледна към срязаната част от оградата.
— Ами този тип?
— Ще се оправи. Да вървим.
Линк се завъртя и отново се насочи към телената мрежа. Дръм прескочи проснатия на земята пазач и го последва. След миг се провряха през отвора и излязоха на тротоара.
Дръм посочи с глава надясно и каза:
— Натам.
— Хей, я чакай малко — отвърна Линк. — Къде отиваме?
— При колата ми. На две преки оттук. После ще се измъкнем от този район.
— А след това?
— Искам да разговарям с теб.
— За какво?
— Ами, можем да започнем още по пътя. Но сега да тръгваме преди да са довтасали ченгетата. Някой може да ги е повикал. А може да се появи и друг пазач…
Линк закрачи до него.
— Аз съм частен детектив — започна Дръм.
— Наистина ли? Мислех си, че вършите цялата работа във Вирту, че само ровите из архивите.
— Напоследък повечето от нас наистина го правят — отвърна Дръм. — Но много от по-важните неща са тук, във Верите — на хартия или в нечия глава — и не оставят никакви следи във Вирту. Някой трябва да работи и от тази страна на улицата.
— Зная — усмихна се момчето. — В старомодните кантонерки има адски интересни неща.
Дръм кимна.
— Добрите репортери разбират от тези работи — рече той, — макар че повечето вършат цялата си работа във Вирту, търсят в архивите и я карат на подаяния.
Линк се засмя.
— Туш. Добре. Откъде разбра, че съм репортер?
— Между другото, на колко си години?
— На двайсет и една.
— Хм. Според моята информация си на шестнайсет — при това току-що навършени.
— Каква е тази твоя информация, по дяволите, и откъде си я докопал?
Дръм пресече улицата.
— Известно ми е всичко. Проверих в обществените архиви във Вирту. Евтино и лесно.
— Тогава защо питаш, щом вече знаеш?
— Първо задаваш лесните въпроси и така правиш събеседника си по-словоохотлив.
Линк сви рамене.
— Благодаря ти за помощта, но не съм те молил за нея. Не ти дължа никакви истини.
— Истината е толкова скъпоценна, че предпочиташ да я запазиш за себе си, а?
— Ако с това искаш да кажеш, че истината струва пари, да имаш право.
— Откри ли нещо, което може да се окаже ценно — конкретно за елшите?
— Възможно е. Искаш да го купиш ли?
— Не. Но познавам един, който навярно ще иска. Ако си съгласен, ще те заведа при него. Ето я колата ми. — Той посочи малък син седан „Спинър“, паркиран оттатък улицата. — Това интересува ли те?
— Ще разговарям с него — кимна Линк.
Дръм отвори ключалката като допря дланта си до нея и двамата се качиха. Миг по-късно двигателят заработи и автомобилът с вибриране се издигна над улицата.
— Та защо си Линкълн? — попита детективът, когато се престроиха и продължиха право напред. — Да не се интересуваш от Гражданската война?
Линк поклати глава.
— Прочетох „Автобиографията на Линкълн Стефънс“8. Това ме накара да стана журналист. Времената се променят, но добрата история си остава.
— Той не беше ли един от първите репортери, за които са измислили израза „търсачи на кирливи ризи“?
— Да — потвърди Линк. — Но много хора го използват също като теб — така че да звучи подигравателно. Събирачи на клюки и клевети. Търсачите на кирливи ризи като Стефънс и Тарбел9 са били истински детективи. Публикували са разкритията си за различни злоупотреби — като например в петролната промишленост — и за корумпирани политици. Били са страшно добри в откриването на сблъсъци на интерес, подкупи…