— Нещо друго?
— Цял куп приказни истории — главно за призраците, които обитавали замъка. Колкото повече уиски се лееше, толкова повече се разприказваха селяните. Почти всеки твърдеше, че е виждал водостоците да се движат или че е чувал женски вой. Обичайните глупости.
Линк избърса соса с парче хляб и остави Дръм да довърши последните хапки от вечерята си.
— Едва ли ще има някаква полза, ако почукаме на вратата на замъка, нали?
— Навярно няма да има. Ще видя какво друго ще успея да изровя. След като вече разполагам с някои сигурни факти — колкото и оскъдни да са, — че Джон д’Арси Донърджак е имал син, предполагам, ще намеря някого в института „Донърджак“, който да разпространи съобщение за него.
— Като поясниш, че не му желаем злото, а само искаме да му благодарим за помощта по време на бунта.
— Разбира се.
Дръм премести чинията си настрани и отново взе менюто.
— Такава вечеря си заслужава десерта.
— Натъпках се до пръсване, но онези сладки там определено изглеждат великолепно.
— Да поръчам ли от различните видове и каничка еспресо?
Линк се ухили.
— Само се погрижи да има достатъчно каноли13.
— Звучи страхотно. — Детективът вдигна наздравица с остатъка от виното си. — За разкритите загадки!
— И във Вирту, и във Верите — прибави Линк.
Двамата се чукнаха и чашите им звъннаха.
9.
Като плюеше релси пред себе си, Пиринчения павиан напусна градината. От клоните на възлести дървета, знаещи прекалено много за вероятността, и нашепващи поличби в ушите на берачите, висяха ексцентрични атрактори.
— Накъде, Джей? — попита влакът.
— Към Дълбоките поля! — отвърна момчето, като се опитваше да говори смело и уверено.
Докато Трантоу и Дуби бяха брали ексцентрични атрактори, пръстите на маймуната и хоботът на донта се бяха удължавали и изкривявал и при доближаването си до плода, но щом го докоснеха, възвръщаха нормалния си вид. Междувременно Джей беше проучил контролното табло на бащиния си влак и смяташе, че може сравнително уверено да борави с щитовете, режещите ножици и различните метателни оръжия.
— Някакви идеи за пътя, по който да стигнем дотам? — попита Пиринчения павиан. — Или очакваш покана?
Последните думи прозвучаха извънредно саркастично, но Джей се въздържа да му отвърне, че според него има нещо като безсрочна покана. Не се съмняваше, че нищо не е в състояние да уплаши ужасния влак, но все пак не искаше да проверява, като му каже, че Смъртта очаква неговия пътник.
— Баща ми как е стигнал?
— Той, изглежда, смяташе, че началото или краят на времето са еднакво подходящ маршрут. Влязохме през началото — с безумен смях отвърна павианът.
— Може би и ние ще можем да минем оттам.
— Господарката на ентропията навярно е взела мерки срещу случайно нахлуване. — Отново безумният смях. — Разбира се, аз съм всичко друго, но не и случаен.
— Вярно е.
— Краят на времето обаче е по-близо — като хрупаше ексцентрични атрактори, отбеляза от платформата си Трантоу.
— Наистина ли? — Джей се завъртя да види дали донтът не се шегува.
— Не чу ли какво каза градината? Поличбите са ясни. Онези на Меру пак сънуват огромните си армии. Учителя е бил забелязан, а сега побърканата машина на Инженера служи на неговия син.
Очите, на донта бяха разширени и гласът му звучеше сънливо. По белезите, покриващи набръчканата му сива кожа, протичаха струи енергия, гъсти и в същото време пъстри като дъга. Джей не знаеше какво да му отговори, затова се обърна към Пиринчения павиан.
— Наистина ли краят на времето е по-близо?
— В известен смисъл. Той не е толкова ясен, колкото началото, но тъкмо поради тази причина може да се окаже по-подходящ. Онези на Меру наистина сънуват и сънищата им за началото може да са го направили по-агресивно, отколкото когато двамата с Джей Ди минахме оттам.
Джей погледна Дуби. Маймуната бе престанала да яде ексцентрични атрактори и сега дъвчеше банан.
— Какво зная ли? — рече Дуби и подхвърли кората на Трантоу. — Време е ти да решаваш.
— Тогава краят — отвърна Джей и наду свирката.
— Взел ли си някаква музика? — попита Пиринчения павиан.
— А?
— Миналия път баща ти пускаше записи. Помислих си, че и ти може да си донесъл. Господарката на изгубените обича музиката и понякога забавя ударите си, за да послуша.