— Но това наистина ли е Вирту? — попита Ейрадис, като си мислеше: „Ако е така, дали господарката на Дълбоките поля знае, че съм тук?“
— Достъпно е откъм Вирту — каза Амбри. — Неговият genius loci твърди, че е по-старо от Вирту, но това е пълна глупост, нали?
— Винаги е имало легенди за места, съществуващи успоредно с познатите ни полета — побърза да отвърне Ейрадис, за да изпревари проблесналия в очите на кониак гняв. — Легендите разказват, че ши5 живеели в земя-сянка до Верите и от време на време пресичали границата, за да откраднат невяста, бебе или музикант. Рип ван Уинкъл се напил и спал, както му се сторило, само една нощ, и когато се завърнал у дома, открил, че са изтекли сто години. После идват раят и адът от почти всички съществували религии. Всички те са по-стари от Вирту. Може би местният genius loci е възприел такава легенда и сега вярва в нея.
— Разумен отговор — кимна Амбри.
— Известно ми е нещичко за Вирту.
— Може би вече трябва да се върнем към нашата игра — рече кониак. — Приятелите ни ще се чудят какво ни се е случило.
— Дайте ми адреса на играта и ще ви върна обратно — каза Амбри. — Дотук не само че се стига трудно, но не е лесно и да си тръгнеш, ако genius loci реши да се възпротиви.
— На идване нямахме проблем — надменно отвърна виещата жена. — Сами ще открием обратния път.
— Но ви благодарим — побърза да прибави Ейрадис.
— Е, тогава ще ни позволите да повървим с вас и да се убедим, че сте си отишли благополучно.
Нямаше как да отхвърлят такова любезно предложение, без да предизвикат неудобни въпроси, затова напуснаха къщата, придружени от Амбри и Лидия. Двамата не казаха нищо, когато Ейрадис и Хедър поеха нагоре към монолитите, но Амбри красноречиво повдигна вежди. Ейрадис изпита невероятно облекчение, когато видя, че лунният портал е останал отворен.
— Много благодарим за гостоприемството ви — каза тя малко преди да стигнат до скалата. — Най-добри пожелания за бебето.
— И на теб, Ейра — отвърна Лидия и съвършените й зъби блеснаха, когато се усмихна. — Довиждане, Хедър.
— Сбогом.
— Почакайте! — спря ги Амбри, когато се извърнаха. — Къде отивате?
— Там — рече Ейрадис и посочи към кръглия тъмен портал.
— Къде?
— През отвора в скалата. Не го ли виждате?
— Не, не виждам нищо друго освен скала. Ти виждаш ли нещо, Лидия?
— Нищо.
— Трябва да е вход с ограничен достъп — замислено каза Амбри. — Не вярвам да води до каквато и да било игра. Кажете ми, госпожи, къде извежда този портали?
— Че защо да ти казваме? — доста грубо отвърна Хедър.
— Защото излиза в собствения ми заден двор.
Възбудена от близостта до дома, Ейрадис се усмихна.
— И идва от моето мазе.
— От вашето мазе ли?
— В замъка Донърджак.
— Донърджак? Да няма нещо общо с Джон д’Арси Донърджак?
Ейрадис понечи да отвори уста, но кониак я хвана за ръката и с неподозирана сила я дръпна през портала. Ейрадис се препъна и падна на пода на пещерата.
— Защо го направи? — попита тя, като вдигна поглед към вече безплътния, бледо сияещ призрак.
— Страх ме е от онова, което разбрахме днес. Не искам този човек да научава повече за теб, докато не научим повече за него.
Ейрадис потръпна и това не се дължеше само на допира до студената скала.
— Беше странно, нали?
— Да.
— Сигурна ли си, че това място е било там преди сътворението на Вирту?
— Кълна се.
— Аз също — каза свещеникът, като се приближи до тях. Очите му отново бяха завързани. — Мястото не е сайт във Вирту — или поне не е само това.
— Тогава какви са Улфър Мартин д’Амбри и Лидия от Ню Джърси? Бих се обзаложила, че поне тя е такава, каквато твърди. Виждала съм стотици варианти на тази виртформа. Тя изглеждаше и говореше като младо момиче.
— Не зная — отвърна виещата жена. Другите призраци поклатиха глави.
— Утре пак ще се върна — каза Ейрадис. — Но ще съм по-добре подготвена. Когато, разбера повече, може би ще доведа и Джон. Онзи мъж като че ли знаеше името му.
— Джон д’Арси Донърджак е прочут в някои среди — рече кониак, — но за средния вирттурист е абсолютно непознат.
— Така е — съгласи се Ейрадис, като гризеше нокътя си. — Колко е часът, Войт?
5
В ирландския фолклор и литература — раса от свръхестествени същества, обитаващи хълм или възвишение. — В.пр.