— Моля те, не!
— Какво й правиш? — попитах.
Клариса отстъпи към улицата, бясно размахвайки меча си.
— Спри го! — казах на Фобос и натиснах с меча си малко по-силно, но той просто изчезна, за да се появи отново до телеграфния стълб.
— Не се вълнувай толкова, Джаксън — каза Фобос, — просто й показвам истинските й страхове.
Блясъкът в очите му изчезна.
Клариса рухна на земята, дишайки тежко.
— Ах ти, изрод такъв — изпъшка тя, — само да те хвана…
Фобос обаче вече гледаше към мен.
— Ами ти, Пърси Джаксън? Какъв ли е твоят съкровен страх? Ще разбера, да знаеш. Аз винаги разбирам такива неща.
— Върни колесницата — опитах се да прозвуча спокоен, — веднъж се изправих срещу татко ти. Ти не ме плашиш.
Фобос се изсмя.
— Нали казват, че няма от какво да се боим, освен от самия страх? Нека ти разкрия тогава моята малка тайна, геройче. Аз съм страхът. Ако искаш колесницата, ела си я вземи. Тя е отвъд водата. Там, където живеят малки диви животинки. Място тъкмо като за теб.
Той щракна с пръсти и изчезна в облак жълта мъгла.
Знаете ли, срещал съм много чудовища и богове, които не са ми симпатични, но Фобос беше върхът. Не обичам бабаити. Никога не съм бил сред отличниците в даскало, затова изкарах голяма част от живота си, защитавайки себе си и приятелите си от кретени, които искат да ме уплашат. Начинът, по който Фобос ми се изсмя, по който повали Клариса само с поглед…
Прииска ми се да дам на този тип добър урок.
Помогнах на Клариса да стане. Лицето й все още бе мокро от пот.
— Сега вече навита ли си да ти помогна? — попитах.
Взехме метрото, като не спирахме да се оглеждаме за още атаки, но никой не ни обезпокои. Докато се возехме, Клариса ми разказа за Деймос и Фобос.
— Те са низши богове — каза тя. — Фобос е страхът. Деймос — ужасът.
— И каква е разликата?
Тя се намръщи.
— Мисля, че Деймос е по-едър и грозен. Добър е в това да плаши цели тълпи. Фобос действа повече на лично ниво. Може да влезе в главата ти.
— От него ли идва думата фобия?
— Да — изръмжа тя, — много се гордее с това. Всички тези фобии са кръстени на него. Мижитурка!
— Защо обаче не искат да караш колесницата?
— Това е ритуал, обикновено запазен само за синовете на Арес, когато навършат 15 години. Аз съм първата дъщеря, получила шанса от много години насам.
— Браво на теб!
— Кажи го на Деймос и Фобос. Те ме ненавиждат. Трябва да върна колесницата в храма!
— А къде е този храм?
— На самолетоносача „Интрепид“1.
— О! — като се замислих, в това имаше смисъл. Никога не се бях качвал на стария самолетоносач, но знаех, че днес се ползва за нещо като военен музей. Вътре сигурно имаше пушки, бомби и други опасни играчки. Местенце, тъкмо като за някой бог на войната.
— Имаме около четири часа до залеза — предположих, — времето е предостатъчно, ако успеем да намерим колесницата.
— Но какво имаше предвид Фобос, като каза, че е отвъд водата? В името на Зевс, та ние сме на остров. Това може да означава която и да е било посока!
— Каза нещо за диви животни — спомних си аз, — малки животинки.
— Зоологическа градина?
Кимнах. Зоопаркът зад водата бе може би този в Бруклин или пък… някое по-труднодостъпно местенце. С малки животинки. Някъде, където на никой не би му хрумнало да търси бойна колесница.
— Статън Айлънд2 — рекох, — там имат малка зоологическа градина.
— Може би — каза Клариса, — това звучи като място, което Деймос и Фобос биха скрили нещо. Ако бъркаме обаче…
— Нямаме време, за да бъркаме.
Слязохме от метрото на Таймс Скуеър и взехме линия номер едно за корабната гара.
В три и половина бяхме на ферибота за Статън Айлънд заедно с група туристи, които се бяха струпали по такелажа на горната палуба и снимаха като полудели, докато минавахме покрай Статуята на свободата.
— Направил я е по модел на майка си — казах аз, докато я гледах.
Клариса се намръщи.
— Кой?
— Бартолди — отговорих, — човекът, който е построил Статуята на свободата. Бил син на Атина и я моделирал да прилича на нея. Поне така ми каза Анабет.
Клариса завъртя очи. Анабет бе най-добрата ми приятелка и бе луда на тема архитектура и монументи. От време на време забърсвах някой факт от нея.
1
Буквално „Неустрашимия“. Морски, въздушен и космически музей в Ню Йорк, организиран върху стар самолетоносач. — Бел.прев.