Приел съобщението, той благодари и се облегна назад в удобното кожено кресло. Погледът му се рееше по отрупаните със сняг покриви на Стария град.
— По дяволите и още веднъж по дяволите! — прошепна със стиснати устни той. — Защо точно сега? Защо?
За всички свои съграждани той беше умен и преуспяващ адвокат с отлична клиентела. За малцината пръснати из страната и Западен Берлин по-старши от него офицери той беше главният резидент на ОДЕССА във Федералната република. Телефона му го нямаше в указателя, а кодовото му име беше Верволф9.
За разлика от митологичното холивудско чудовище, както и от това, което присъства в английските и американските филми на ужасите, германският вампир не е странното и вдъхващо ужас същество, чиито ръце се окосмяват при пълнолуние. Съгласно древната митология на тази страна вампирът е патриотичната фигура, която се изправя в защита на родината, след като героичните тевтонци отстъпват пред нахлуващите орди на нашествениците. Той е фигурата, която застава начело на съпротивителната борба срещу окупаторите — митичен герой, който напада само нощем, а на разсъмване изчезва в непроходимия лес, оставяйки в снега след себе си една-единствена вълча следа.
В края на войната, твърдо вярващи, че разгромът на настъпващите съюзнически войски е въпрос на месеци, група есесовски офицери създават и подготвят няколко отряда от фанатизирани юноши, които трябва да останат в тила на противника за извършване на саботажни действия. Мястото за формиране на тези отряди е Бавария, там по-късно ги разбиват и американците. Именно това са първите вампири. За свое щастие те не успяват да приложат на практика наученото в тренировъчните лагери, тъй като потресените от ужасите в Дахау съюзници само чакат някой да направи опит за съпротива.
Когато ОДЕССА прониква на територията на страната в края на четиридесетте години, нейният пръв резидент е един от инструкторите на юношите-вампири през 1945 година и приема този прякор. Той има преимуществото да бъде едновременно анонимен, символичен и достатъчно мелодраматичен, за да задоволи вечната германска страст към театъра. Макар че в начините, по които ОДЕССА отстранява изпречилите се по пътя й хора, едва ли може да се открие някаква следа от театралничене.
Докато погледът му разсеяно се рееше през прозореца на кабинета, мислите се връщаха на състоялата се преди тридесет и пет дни среща с генерал Глюкс в Мадрид. Спомни си как генералът изрично беше подчертал, че фабриката за транзисторни радиоприемници и нейният собственик с кодово име Вулкан на всяка цена трябва да останат в дълбока секретност, тъй като именно там се произвеждаха системите за телеметрично насочване на египетските ракети. А той, Верволф, беше единственият човек в Германия, който знаеше, че по-голямата част от живота си Вулкан е прекарал под името Едуард Рошман.
Очите му се сведоха към бележника, в който беше записал номера на колата на Милер. Пръстът му натисна един бутон върху бюрото и от малкия репродуктор се разнесе гласът на секретарката му, която работеше в съседната стая.
— Хилда, как се казваше частният детектив, който ни помогна при онзи развод миналия месец?
— Момент. — До адвоката долетя шумолене на хартия, след което гласът на момичето каза: — Мемерс. Хайнц Мемерс се казва.
— Ще ми дадеш ли телефонния му номер? Не, не искам да му звъниш, само ми дай номера.
Той го записа до номера на колата на Милер и вдигна пръста си от бутона за вътрешна връзка. После стана, прекоси кабинета и застана пред една зазидана в стената каса. Извади оттам една дебела книга и се върна на бюрото си. Прехвърляйки страницата, той намери това, което му трябваше. В указателя имаше само двама души с фамилията Мемерс — Хайнрих и Валтер. Пръстът му проследи написаното срещу първия от тях — Хайнрих, или, накратко казано, Хайнц. Записа рождената му дата, пресметна годините му в момента — в края на 1963 година, след което извика в паметта си образа на частния детектив. Годините съвпадаха. Отбеляза си двата телефонни номера срещу името Хайнц Мемерс, вдигна слушалката и поиска от Хилда външна линия.
Набра номера, който му беше дала секретарката. Точно след дванадесет позвънявания от другата страна вдигнаха слушалката.
— Частни проучвания „Мемерс“ — каза женски глас.
— Свържете ме лично с хер Мемерс — нареди адвокатът.
— За кого да съобщя? — попита жизнерадостният глас на секретарката.
— За никого. Просто ме свържете. И ако обичате — побързайте!