— Така е записал в дневника си.
— Хм!… Две и половина години преди да го заловим. А знаете ли къде е бил?
— Не — отвърна Милер.
— В един английски военнопленнически лагер. Странно, много странно… Добре, млади човече, ще се опитам да си спомня каквото мога…
Колата с Едуард Рошман и тримата му колеги есесовци прекосява Магдебург и веднага се отправя на юг, по посока на Бавария и Австрия. До края на април успяват да се доберат до Мюнхен, където решават да се разделят. По това време Рошман вече е облечен в униформата на ефрейтор от Вермахта. Документите му все още са на негово име, но в тях пише, че е обикновен войник.
На югоизток от Мюнхен с грохот настъпват механизираните колони на американската армия. Те не се занимават с цивилното население, оставяйки го на вниманието на тиловата администрация. Бързат да завземат Бавария, обезпокоени от слуховете, че нацистката върхушка възнамерява да се затвори в изградената около жилището на Хитлер в Берхтесгаден непристъпна крепост и да се бие до последна капка кръв. Никой не обръща внимание на стотиците и хилядите невъоръжени германски войници, които се влачат по пътищата, докато бронираните дивизии на генерал Патън с грохот нахлуват в Бавария.
Движейки се само нощем по прашните селски пътища и укривайки се през деня в хижи и кошари, Рошман успява да пресече несъществуващата след 1938 година австрийска граница и се отправя на юг към родния Грац. Там познава достатъчно хора, които биха му осигурили подслон.
Успява да заобиколи Виена и вече е почти сигурен, че ще се справи с трудното пътешествие. Но на 6 май се натъква на английски патрул и неразумно прави опит за бягство. Шмугва се в крайпътния храсталак под куршумите на англичаните. Един от тях обаче пронизва белия му дроб. Томитата11 претърсват набързо храсталака, не го откриват и продължават по пътя си, тъй като е вече почти тъмно. Успял да набере сили, раненият Рошман се добира до къщата на някакъв фермер, издигаща се само на неколкостотин метра от мястото на фаталния инцидент.
Все още в съзнание, той казва на селянина името на един лекар от Грац и човекът тръгва да го доведе с колелото си въпреки мрака и полицейския час. В продължение на три месеца за Рошман се грижат стари негови приятели — първоначално във фермерската къща, а след това в самия Грац. Когато се изправя на крака, вече са изтекли три месеца от края на войната и Австрия е окупирана от четирите Велики сили. Грац попада в сърцето на английската зона.
Всички германски войници задължително трябва да прекарат две години в лагери за военнопленници. Преценил, че там за него ще бъде най-безопасно, Рошман се предава на властите. По този начин от август 1945-а до август 1947-а — годините, в които Европа най-усърдно издирва нацистките престъпници, той си живее на спокойствие в лагера. При доброволното си предаване той е използвал името на свой приятел от Вермахта, отдавна загинал в Северна Африка.
По това време из Европа бродят десетки хиляди германски войници без никакви документи. По тази причина властите са принудени да приемат всекиго по името, което им съобщи. Съюзниците не разполагат нито с време, нито с възможности да проверяват легендите на разни ефрейтори. През август 1947 година Рошман е освободен от лагера и се радва на своята безопасност. Но се оказва, че е прибързал.
Някакъв виенчанин, оцелял като по чудо в рижкото гето, се заклел да открие Рошман и да му отмъсти за всичко. Този човек броди по улиците на Грац, убеден, че есесовецът все някога ще се завърне в родния си град, където го очакват както родителите му, така и неговата съпруга Хела. Старците си той не е виждал от 1939 година. С Хела сключва брак през 1943 година — по време на една от своите отпуски. Бившият концлагерист неуморно шари между двете къщи и чака.
След освобождаването си Рошман остава в околностите на Грац и работи като ратай. На 20 декември 1947 година решава да се прибере у дома и да прекара там Коледните празници. Но концлагеристът го чака. Видял, че към къщата на жена му се насочва висок и слаб мъж с пясъчноруса коса и воднистосини очи, той се прикрива зад един стълб. Рошман чука на вратата и влиза.
Час по-късно двама яки сержанти от английската военна полиция чукат на вратата, без да крият скептицизма си по отношение на това, което им е разказал възрастният концлагерист. След кратък обиск на жилището Рошман е открит под едно легло. Вероятно би успял да спечели доверието на английските полицаи, ако се беше опитал да им обясни, че старецът се е припознал. Но опитът му да се скрие е твърде подозрителен. Арестуват го и го предават за разпит на майора АВП Харди. Той го затваря в една килия и изпраща до Берлин молба за снемане на самоличността му, По това време американците вече разполагат с пълната картотека на есесовските офицери.