— Просто ти казах, а ти слушай какво се говори.
Казал ли беше Дюит на Еми, че подозират Осбърн, че е бил доставчик на наркотици? Беше ли го споменавал в присъствието на Еми? Беше ли нарушила Еми едно от техните най-свещени споразумения никога да не разговаря на полицейска тема, с който и да е друг, освен него. Той погледна към нея, търсейки онези млади очи, които му напомняха за неговата съпруга, но попадна на пусто.
— Амелия, почакай с Брайър в колата, моля те — каза той отсечено. Еми отстъпи назад и остави Дюит сам с Талбо във всекидневната.
Той направи още няколко крачки към момчето, после вдиша и издиша, за да се успокои и стабилизира.
— Къде се е предвиждало да бъде доставен този кокаин, Били? — Освен своя гняв, Дюит чувстваше неотложния подтик да узнае каквото може. Можеше да има някаква следа. — Чул си, че пратката въобще не е пристигнала предположи Дюит, но го произнесе категорично. Талбо не отговори. — Слушай, момче, може да си прокараш път вън от един ад, в който би имал безкрайни проблеми. Искаш ли да говориш затова или искаш да опиташ късмета си с обвинение, че съдействаш за малолетна престъпност? Мога да ти го лепна много добре, Били.
Талбо погледна Дюит с празен поглед.
— Разбираш ли, че става дума за разследване на убийство? Не се мотая за тоя, дето духа тук!
Талбо премигна. Решителността и напрежението в гласа на Дюит го стреснаха. Огледа се, после погледна Дюит и каза:
— В училището има кокаин, разбираш ли? Когато наближат уикенди, търсенето нараства. Чувал си такива неща.
— Продължавай.
— Чух, че ако искаш нещо за уикенда, трябва да го купиш рано в четвъртък като платиш няколко зелени повече. Тогава предлагането било слабо и цената скачала.
— Какво друго си чул? — попита веднага Дюит. — Ако не ми кажеш точни неща и хора, Били, знай, че си слагаш две железни гривнички.
— Чух, не от определен човек, че някакъв го пренасял, а друг го чакал, но доставката въобще не станала. И както казах, вие момчетата там сте свили содата и сте решили да я пазите настрани далече от пресата. Това довело до преждевременното изчезване на някои по-низши пласьори от района, ако ме разбираш — този хлапак трябваше да е взел тези думи от „Пороците на Маями“5.
— Едно име би помогнало много на положението ти, Били.
Талбо се ухили. Изражението беше обиграно, предвидено да означи отракана лукавост. Но погледът му беше тъп.
— Тези хора нямат имена, мистър Дюит — каза той. — Повярвай ми, човекът е носил цяла унция кокаин, независимо дали момчетата са го намерили или не.
Първият родител пристигна след малко и разговаря насаме с Дюит. Беше загрижен очевидно повече за юридическите последствия за самия него, отколкото за това доколко сексът, наркотиците и алкохолът могат да навредят на неговия син. Тази първа среща просто зашемети Джеймс, но го подготви за следващите родители. Повечето имаха подобни юридически опасения.
Талбо стана нетърпелив и все повече му беше трудно да укрие своето упойване, тъй като изтичаше вече час. Започна да протестира със силен глас за най-различни неща, отпуснал се блажено в един издут фотьойл. Все повече оплакванията му се превръщаха в открита заплаха. Осъзнавал ли Дюит какво прави? Знаел ли Дюит, че да проваля партита било и за хората и за него лош късмет? Заплахите започнаха да досаждат на Дюит, но той не искаше да го показва и да даде възможност за успех на Талбо.
Когато си отиде и последното хлапе, Дюит отиде до Талбо, погледна го и каза:
— Това, което някой ден ще научиш, Били, е, че да играеш грубо е много рисковано, защото винаги има някой по-груб от теб.
— Точно така мисля и аз — съгласи се Талбо, тълкувайки умишлено погрешно предупреждението на Дюит.
— Ще ходя при момчетата от наркоотдела да запиша някои неща. Знай, че ако името ти се появи по-нататък, с теб е свършено. Този път обаче ще пропусна да го впиша.
— Няма да поискаш да напъхаш и Еми в цялата тая гадост, нали? — попита Талбо.
— Колкото до секса с четиринайсетгодишни момичета… могат да те напъхат за години. Да те напъхат в места, където разни типове ти връзват глезените за дръжки на метли и минават по ред да ти проверят нивото на маслото. Много е весело.
— Брей, целия се разтреперих. Не виждаш ли?
— Мислиш, че се шегувам? Мога да уредя една туристическа обиколка из такива места за теб и твоите приятелчета.
— За мен? Мога да ти кажа, че си един лицемерен гъз, мистър Дюит. Мисля, че ако Еми не беше на това парти, щеше да си караш с колата, където ти е кеф цяла вечер. Или си тръгнал на някакъв кръстоносен поход срещу тийнейджъри? Да не би да греша нещо?
5
„Пороците на Маями“ — популярен американски телевизионен сериал за борбата на полицията с местната престъпност. (Бел.прев.)