Лазарус повдигна вежди.
— Започваш да ме отегчаваш, синко.
— Моля за извинение, сър. Ще разрешите ли да се оттегля?
— О, млъкни и сядай. Довърши си вечерята. Напомняш ми за… Е, добре, в Нова Бразилия имаше един човек, който спазваше местния обичай за серийно двуженство, но винаги гледаше едната му съпруга да бъде абсолютно обикновена, а другата — зашеметяваща красавица, така че… Айра, тая джунджурия, дето си я пуснал да ни слуша, може ли да бъде настроена да изважда отделни изречения и да ги подрежда като самостоятелен меморандум?
— Разбира се, сър.
— Това е добре. Няма смисъл да ти разказвам как онзи собственик на ранчо… Силва?… да, мисля, че Силва беше името му, Дон Педро Силва… няма смисъл да ти разказвам как се справи със ситуацията, когато веднъж се оказа между две красиви съпруги, само ще отбележа, че когато компютърът допусне грешка, той се бори срещу поправянето й с още по-глупава упоритост дори от човек в подобна ситуация. Ако се замисля продължително и усилено, сигурно ще мога да ти изровя онези „скъпоценни мъдрости“, които мислиш, че притежавам. Макар че са по-скоро дрънкулки. И тогава не би ни се наложило да претоварваме машината със скучни истории, подобни на тази за Дон Педро. Ключова дума?
— Мъдрост?
— Отиди да си измиеш устата със сапун.
— Няма. А дали няма да ви хареса „Здрав разум“, Старши?
— Синко, тази фраза сама си противоречи. „Разумът“ никога не е „здрав“. Направи ключовата дума „Дневник“, нищо друго не ми идва на ум, просто дневник, където да нахвърлям нещата, които преценя за достатъчно важни, че да бъдат записани.
— Прекрасно! Да внеса ли поправките в програмата веднага?
— Можеш ли да го направиш оттук? Не искам да прекъсвам вечерята ти.
— Това е много гъвкава машина, Лазарус — част е от онази, с чиято помощ управлявам планетата, доколкото изобщо може да се каже, че управлявам.
— В такъв случай, предполагам, нищо не ти коства да инсталираш спомагателно печатащо устройство, което се задейства с ключова дума. Възможно е да пожелая да преработя своите скъпоценни мъдрости — импровизираните забележки звучат по-добре, когато не са импровизирани, иначе защо са им на политиците литературните роби?
— „Литературни роби“? Владея класическия английски далеч не перфектно. Не мога да си преведа този израз.
— Само не ми казвай, че си пишеш речите сам, Айра.
— Но, Лазарус, аз не произнасям речи. Никога. Само давам нареждания и — много рядко — пиша отчети до настоятелството.
— Поздравления. Можеш да се обзаложиш, че на Блаженство има литературни роби. Или скоро ще се появят.
— Лазарус, веднага ще инсталирам такова устройство. Латиница и правопис от двайсети век, нали? Езика, на който си говорим с вас, ли ще използвате?
— Стига да не коства твърде много усилия на горката невинна машина. Ако е така, мога да използвам и фонетичния запис.
— Казах ви, сър — машината е страшно гъвкава, тя ме научи да говоря този език, а преди това — и да чета на него.
— Добре, така да бъде. Но й кажи да не ми поправя граматичните грешки. Достатъчно мъчно е с хората редактори — не бих изтърпял подобен келешлък от машина.
— Да, сър. Ако ме извините за момент… — Pro tem председателят се обърна към по-високия техник и леко повиши гласа си, преминавайки на новоримския диалект на галакта.
Спомагателното печатащо устройство бе монтирано още преди масата да им сервира кафето.
Скоро след като го включиха, то забръмча.
— Какво прави? — попита Лазарус. — Проверява дали е изправно?
— Не, сър, печата. Опитах се да експериментирам. Машината има значителна свобода на действие в рамките на ограниченията, които налагат нейните програми, и се учи от собствения си опит. Така че аз й казах наред с изпълнението на програмата да прегледа и записа на всичките ви думи до момента и да се опита да подбере изреченията, звучащи като афоризми. Не съм сигурен дали е по силите й да го направи, тъй като всяко заложено в нея определение за „афоризъм“ със сигурност е съвсем абстрактно. Но се надявам, че ще се справи. Строго й забраних да редактира.
— Добре. „Когато една мечка танцува валс, най-поразителното е не изяществото, с което танцува, а самият факт, че танцува.“ Това не е моя мисъл, а на някой друг умник. Цитат. Да видим какво се е получило.
Уедърал даде знак с ръка — по-ниският техник бързо се приближи до машината, измъкна по копие за всеки от двамата и им ги донесе.