През онази неделя, на първи април, Лазарус нямаше намерение да се отбива при семейството си по две причини: Дядката го нямаше у дома, обаче за сметка на това се беше върнал баща му. Лазарус не искаше да се среща с новодошлия, докато не научи нещо повече за него от стареца. Така че си стоеше вкъщи и си запълваше времето с готвене и домакинстване, лъскане на колата и писане на поредното послание до семейството, което бе оставил на Терциус.
На сутринта във вторник Лазарус взе писмото, за да го подготви за изпращане. Както обикновено купи вестник на ъгъла на 31-ва улица и „Тръст“ и се качи в автобуса, където прегледа първата страница. И моментално изневери на навика си да зяпа през прозореца — наложи му се да изчете целия вестник. След което не отиде във фотолабораторията на Канзас Сити, а се запъти към читалнята на главната обществена библиотека, където изгуби два часа, опитвайки се да догони събитията по света. Прочете всички местни вестници, последния брой на „Ню Йорк Таймс“ — там бе публикуван текстът на посланието на президента до конгреса: „Боже, помогни на Америка, тя не може да постъпи другояче!“ — и вчерашния брой на „Чикаго трибюн“. Лазарус отбеляза, че „Трибюн“, най-заклетият враг на Англия отвъд границите на немскоезичната преса, прибързано се отричаше от предишните обети. После отиде в тоалетната, където скъса писмото си на малки парченца и го хвърли в тоалетната чиния.
Сетне отиде до банка „Мисури“, изтегли пари и се отби в касата на железницата на Санта Фе, където закупи билет до Лос Анджелис с трийсетдневен транзит до Флагстаф, щат Аризона, после се разходи до гарата, сетне се отправи в банка „Сдружение“, където получи сейфа си и извади от него малко, но тежко ковчеже със злато. Помоли за разрешение да се възползва от тоалетната на банката (положението на постоянен клиент му позволи да бъде удостоен с тази чест). След като наслага златните монети по джобовете на сакото, жилетката и панталона си, Лазарус вече не изглеждаше фин и изящен. Дрехите му образуваха гънки тук и там, той внимаваше как стъпва, за да не звънти като камбана, и предварително си беше приготвил монета от един никел за автобуса, където прекара цялото време на задната площадка, понеже се страхуваше да седне. Чувстваше се доста неуютно, докато не влезе най-после в апартамента си и се заключи.
Бързо направи сандвич, утоли глада си и се зае да зашива златните монети в предназначените за тях джобове на жилетката. Вършеше всичко бавно и внимателно, за да не заподозре никой какво е скрито под плата. Около полунощ пак си спретна сандвич и продължи да шие. Когато остана напълно удовлетворен от начина, по който му стои костюмът, остави настрана жилетката с парите, постла върху бюрото одеяло, сложи отгоре му тежката пишеща машина „Оливър“ и се зае да трака на нея с два пръста:
Канзас Сити, 5 април 1917 година григ.
Скъпоценни Лор и Лаз!
СПЕШНО. Трябва незабавно да ме вземете оттук. Разчитам да стигна до кратера на 9 април 1917 година, понеделник. Повтарям: на девети април хиляда деветстотин и седемнайсета година. Може да закъснея с ден или два и ще ви чакам десет дни, ако е възможно. Не ме ли вземете тогава, ще се постарая да дойда на същото място през 1926 (хиляда деветстотин двайсет и шеста) година.
Той натрака още два екземпляра на посланието, подписа два комплекта пликове, като се възползва от два адреса: единия на неговия местен агент, а другия — в Чикаго. А после състави акт за продажба:
„За един долар в брой прехвърлям правата си върху автомобила «Форд» модел «Т», каросерия тип «Кабриолет», двигател М 1290408, на Айра Джонсън и гарантирам на него и на наследниците му, че настоящата собственост не е обременена с дългове и аз съм неин единствен собственик, притежаващ пълното право да прехвърля дадената собственост на когото и да било.
Подписано от Тиъдър Бронсън
Сложи документа в плик, изпи чаша мляко и си легна.
Спа десет часа. Не го събудиха дори виковете на булеварда: „Извънредно съобщение! Извънредно съобщение!“ Той отдавна ги бе очаквал и подсъзнанието му, изглежда, просто не им беше обърнало внимание, за да му помогне да си почине — през идните няколко дни го чакаше доста тичане. Когато вътрешният му часовник го събуди, Лазарус стана, бързо взе вана, избръсна се, приготви си богата закуска и я изяде, почисти в кухнята, извади от хладилника нетрайните продукти, хвърли ги в кофата за боклук до изхода, премести стрелката така, че да сочи надписа „днес няма нужда от лед“, остави върху хладилника петнайсет цента и изля насъбралата се вода.