При вратата бе оставена бутилка прясно мляко. Лазарус не я беше поръчвал, но запази спокойствие и пусна шест цента в една празна бутилка, като написа бележка на млекаря да не носи повече мляко, докато не му бъдат оставени пари. После опакова дреболиите, тоалетните си принадлежности, чорапите и ризите, якичките (тези колосани примки символизираха за Лазарус всички табута, плод на тромавата мисъл през този инак приятен век), после набързо огледа апартамента, за да провери дали не е забравил нещо. Платил беше наема до края на април и се надяваше да има късмет и да се озове на „Дора“ доста преди този срок. Ако не му провървеше, щеше да се наложи да се прехвърли в Южна Америка, обаче при пълен провал би било трудно дори да се предположи къде щеше да се озове. Където и да попаднеше, наложително бе да смени името си — Тед Бронсън трябваше да се изпари безследно.
Накрая всичко беше готово. Лазарус взе пътната чанта, балтона, шаха от слонова кост и абанос и пишещата машина. След като се облече, сложи и трите плика във вътрешния джоб на сакото. Жилетката, подплатена с монети, страшно запарваше, но пък му беше достатъчно удобна.
Той натовари багажа си в колата и потегли към южната пощенска станция.
Там изпрати две от писмата, сетне пое към заложната къща до билярдната зала „Почини си за час“. На минаване покрай „Швейцарската градина“ Лазарус обърна внимание, че заведението е затворено и щорите са спуснати, и сухо се усмихна.
Господин Дателбаум се съгласи да смени пишещата машина за пистолет, но поиска и пет долара отгоре за малкия колт. Лазарус бе принуден да се съгласи.
Лазарус продаде пишещата машина и костюма, заложи балтона и получи пистолета с кутия патрони. Всъщност бе подарил балтона на мистър Дателбаум, защото не възнамеряваше да го откупува. Ала като получи всичко, от което се нуждаеше, плюс три долара в брой, той хем се отърва от излишното имущество, хем достави на един приятел удоволствието да сключи изгодна сделка.
Пистолетът се побра в левия джоб на жилетката, превърнат от Лазарус в нещо като кобур. Ако го обискират — нещо малко вероятно поради твърде представителната му външност — никой няма да забележи оръжието. Шотландската поличка би била по-удобна, защото по-лесно би скрил или извадил оръжието, но при дрехите, които се носят тук, все пак беше намерил най-добрия вариант. Пък и някой от практичните бивши притежатели на пистолета беше скъсил цевта, което също беше добре дошло.
Обаче Лазарус не можеше да напусне Канзас Сити без да се сбогува с родното си семейство. Веднага след това възнамеряваше да се качи на първия влак за Санта Фе. Жалко, че Дядката беше заминал за Сент Луис, но какво да се прави. Можеше да оправдае посещението си с желанието да подари на Уди шаха. А пък актът за продажба на автомобила ще стане претекст да разговаря с баща си: не, сър, това не е подарък, нали все някой трябва да наглежда колата, докато войната свърши. И ако аз случайно не се върна, всичко ще стане по-просто — нали ме разбирате, сър? Тъстът ви е най-добрият ми приятел. Той ми е нещо като роднина, та нали аз нямам никакви близки.
Да, точно така — ще се сбогува с всички, включително и с Морийн. (Най-вече с Морийн!) По-добре би било, разбира се, да не лъже. Но… ако баща му реши да го зачисли в своето поделение, лъжата ще е наложителна: желанието ми е да постъпя във флота. Не се засягайте, сър, знам, че току-що пристигате от Платсбърг, но на флота му трябват хора.
Впрочем, щеше да каже това само при необходимост.
Лазарус остави колата зад заложната къща, пресече улицата и телефонира от аптеката.
— Домът на Брайън Смит ли е?
— Да.
— Мисис Смит, обажда се мистър Бронсън. Мога ли да разговарям с мистър Смит?
— Вие не разговаряте с мама, мистър Бронсън, аз съм Нанси. О, това е ужасно!
— Така ли, мис Нанси?
— Вие искате да разговаряте с татко, нали така, мистър Бронсън? Но него го няма — той замина във форт Ливънуърт с рапорт. И ние не знаем кога ще го видим отново!
— Моля ви не плачете. Недейте да плачете.
— Аз не плача. Само малко съм разстроена. С мама ли искате да разговаряте? Тя е вкъщи… но е на легло.
Лазарус трескаво размишляваше. Разбира се, той искаше да си поговори с Морийн. Обаче… не, май не бива, излишно е.