Но честно казано се надявам, че вас ще ви подмине… Предполагам, че капитан Смит също ще се съгласи с аргументите ми. Някой трябва да наглежда къщата. Имам предвид къщата на булевард „Бентъни“. Брайън-младши още не е пораснал достатъчно, за да оглави семейството и безусловно капитан Смит би се безпокоил, ако вие не сте у дома.
Но аз напълно разбирам чувствата ви. Казвали са ми, че сержантът инструктор може да се отърве от своята работа само когато свали нашивките. Дали няма да ме осъдите, ако ми се наложи да проявя, да речем, разсеяност, за да стана отново ефрейтор, а после да се постарая да изгубя и шевроните? Предполагам, че по този начин по-бързо ще се озова във влака, пътуващ на изток.
Недейте да четете последния абзац на домочадието. Вие, почитаеми мистър Смит, безусловно ще съумеете да откриете подходящия начин.
Изпращам най-сърдечен поздрав на вас и на мисис Смит.
— Влезте!
— Капитан Смит, сержант Бронсън пристига по ваша заповед!
(Не те познах, татко. Впрочем, ти изглеждаш също като преди. Може би по-млад.)
— Свободно, сержант. Затворете вратата и сядайте.
— Да, сър.
Озадаченият Лазарус се подчини. Той не само не очакваше, че капитан Смит ще пожелае да го види, но гледаше и да не иска отпуска, за да не ходи до Канзас Сити по две причини: първо, през тази седмица там можеше да се засече с баща си, а второ, баща му можеше да не дойде за уикенда. Лазарус не знаеше коя ситуация е по-лошата, затова предпочиташе да избегне и двете. И когато дойдоха да го вземат с мотоциклет с кош, изпратен от капитан Смит, осъзна, че става дума за капитан Брайън Смит, едва когато се качи на возилото.
— Сержант, тъстът много ми е говорил за вас. И жена ми също.
Нямаше какво да се каже в отговор, затова Лазарус кротко мълчеше.
Капитан Смит продължи:
— Не се смущавайте, сержант. Хайде да си поговорим по мъжки. Семейството ми, така да се каже, ви е осиновило и аз от сърце одобрявам това. Работата е там, че нещо подобно предприемат и военните министерства чрез Червения кръст, Асоциацията на християнската младеж и църквата; тази програма си поставя за цел всеки човек с военна униформа задължително да получава писма от къщи. Нека за известно време те „осинови“ някое семейство. Пиши им, не забравяй да го правиш. И те също нека пишат писма на войника, нека му честитят рождения ден и му пращат малки подаръци. Какво мислите по въпроса?!
— Не звучи зле, сър. Това, което направи за мен семейството ви, капитане, чудесно се отразява на бойния ми дух.
— Радвам се да го чуя. А как бихте организирали подобна програма вие? Говорете, не се притеснявайте да изкажете собственото си мнение.
(Дай ми бюро — и аз незабавно ще направя кариера, татко!)
— Този проблем се разпада на две, не — на три части. Двете се отнасят към подготовката, а едната — към изпълнението. Първо, трябва да бъдат открити тези воини, второ, едновременно с това да се регистрират семействата, които желаят да им помагат. Трето, необходимо е да се уреди запознанството им. Първата задача може да бъде изпълнена от сержантите (това направо страшно ще им хареса — но нека бачкат).
Ще им се наложи да контролират дали ротният писар е проверявал кореспонденцията по регистъра на ротата. Процесът може да се ускори, но не си струва да се задържа пощата. Проверката не бива да се поверява на взводните; няма да им хареса тази задача, те ще се отнесат небрежно към нея. Всичко трябва да се направи там, където сортират пощата. — Лазарус се позамисли. — Но за да сработи всичко, нека капитанът ме прощава, командващият трябва да изиска чрез адютанта от всеки командир на рота, ескадрон или батарея отчет колко писма всеки от подчинените му е получил и написал през седмицата. (Ах, проклетата намеса в личния живот и умножаването на количеството хартии, в които тъне армията! Онези, които тъгуват за дома си, имат личен живот, но те и без това получават писма. Самотниците нямат нужда от писма, а от жени и уиски. А тая котешка пикня, дето в тоя „сух“ щат ни я пробутват за уиски, ме превърна в заклет почитател на чая.) Но всичко трябва да се изпълнява едновременно, капитане. Информацията трябва да влиза в отделна графа на седмичния отчет. Ротните командири и старшите сержанти ще си имат главоболия, ако цялата тая работа ще изисква прекалено много време — и командващият ще започне да получава отчети, съставени от ротните писари. Капитанът прекрасно го знае и без мен.