— Ще ми се да ти вярвам. А какво ще правим, ако Брайън поиска да го наречем Джоузеф? Или пък Джозефина?
— Кой би нарекъл едно момченце Джозефина, скъпа? Брайън ще кръсти детето, родено по време на войната, на онези двамината, чиито звезди стоят на вашето знаменце. Тази война означава много за него. Може би той сам ще предложи името… Не знам как ще стане, но съм убеден, че в списъците на фондацията детето ще е регистрирано като Тиъдър Айра. Другата ми прародителка е Адел Джонсън, твоята майка и съпругата на Айра, и тя живее в Сент Луис. Тя е зарязала Айра след сватбата ти, но не се е развела, за да му досади. Но Айра едва ли е живял като монах след тази раздяла.
— Разбира се, скъпи, не се и съмнявам, че баща ми си има любовница и той я посещава понякога под претекст, че отива в шахклуба — впрочем, това не е клуб, а игрална къща. И аз се преструвам, че му вярвам, за да не го излагам пред децата.
— Но той наистина играе шах.
— Татко чудесно играе билярд. Но продължавай, скъпи… Лазарус. Аз искам да ти повярвам. Може би ще си спомниш и още нещо.
— Добре, само че едва ли ще си приказваме за майка ти. Съмнявам се, че имам нещо общо с една жена, която смята секса за нещо, което трябва да се изтърпи.
— Налагало ми се е да я лъжа, баща ми ме е подкрепял много повече от нея. Аз му бях любимка. И той не го криеше от мен, докато аз гледам да не показвам чувствата, които изпитвам към Удроу. Продължавай, Тиъдър… Лазарус.
— Ами това бяха всичките ни общи предци. Освен един от тях — нашия душманин. Морийн, аз водя произхода си от теб и Брайън чрез Уди.
Тя изохка.
— Нима? Надявам се да е вярно.
— Това е точно толкова вярно, колкото и данъчната декларация, любима, и може би точно този факт му спаси живота. Никога не съм бил толкова близо до детеубийството, както в мига, в който го открихме на задната седалка.
Морийн тихичко се изкиска.
— И аз бях на ръба, скъпи. Но никога не си позволявам да повиша тон, дори когато съм готова да задуша някой от калпазаните си.
— Надявам се не ми пролича колко съм ядосан. Любима, бях толкова възбуден, че ме заболя — и точно тогава се оказа, че си имаме компания. Едва се сдържах, сладка моя.
— Аз също бях готова да ти се отдам! О, Тиъдър… Лазарус, колко е приятно да съм откровена с теб. О, ама ти и сега си готов.
— По-леко, че ще блъсна колата в бордюра. Така съм, откакто излязохме от къщи. Но преди появата на Уди бях още по-напращял и голям.
— Големината не е от съществено значение, Тиъдър-Лазарус, жената може да се задоволи с всякакъв. Баща ми отдавна ми обясни това и ме научи на съответните упражнения — но аз не казах нищо на Брайън. Нека си мисли, че съм такава по природа. И досега редовно правя упражнения, защото всяко раждане ме разширява. Ако престана да тренирам мускулите си, скоро ще заприличам на кофа. А толкова ми се иска по-дълго да остана желана за Брайън.
— И за продавача на сладолед, млекаря и разсилния.
— Не ме дразни. Искам да остана млада до смъртта си.
— Така и ще стане, осемнайсетгодишното ми бабче. Хайде да оставим настрана секса и да се върнем към пътешествието ми във времето. Все още търся доказателство, което би могло да обясни откъде се взима увереността ми, че Брайън ще се завърне у дома жив и здрав. Но за да се убедиш окончателно, събитието трябва да се случи много скоро и да е преди рождения ден на Уди.
— Защо преди рождения му ден?
— Не ти ли казах? Войната ще свърши на 11 ноември, рождения ден на Уди. Абсолютно съм сигурен в това, защото тази дата е ключова в историята. А сега прехвърлям из паметта си подходящото събитие, за да сложа час по-скоро край на съмненията ти, но уви, скъпа… направих глупава грешка. Исках да се появя тук след завършека на войната, но въведох в компютъра си едно сбъркано критично число — и пристигнах три години по-рано. Машината не е виновна, защото само чете въведените данни. Тя е най-добрата сред компютрите, пилоти на космически кораби. Грешката нямаше фатални последици — аз не се изгубих във времето и корабът ми ще ме вземе оттук през 1926 година, точно десет години след като се приземих. Не съм изучавал историята на близките няколко месеца, защото разчитах да се размина с войната. Пък и войните не ме интересуват. Искам да знам как живеят хората.
— Ти съвсем ме обърка, Тиъдър.
— Извинявай, скъпа, пътешествието във времето е сложна работа.
— Ти каза „компютър“, обаче аз не разбирам какво е това. И още спомена, че „тя“ управлява кораба, който ще те вземе през 1926 година. Нищо не разбирам…