Лазарус въздъхна.
— Точно затова не исках да разказвам нищо. Но се наложи, за да спреш да се притесняваш. Корабът ми — също като при Жул Верн — може да лети между звездите, а аз живея на много далечна планета. Корабът ми се придвижва и през времето, по-точно — през времето и пространството едновременно. Много е трудно да се обясни. Компютърът е мозъкът на кораба, една много сложна машина. Корабът ми се нарича „Дора“, така се казва и компютърът, машината, която го управлява, внимава всичко да е наред и го води от звезда към звезда. Машината откликва на това име, когато разговарям с нея. Освен това на кораба има екипаж — двете ми сестри. Разбира се, и те са твои потомци и много приличат на теб. Екипажът е необходим, защото корабите не летят сами, без хора, с изключение на автоматичните товарни кораби, придвижващи се по предварително изчислен маршрут. Обаче цялата трудна работа се върши от Дора, а Лаз и Лор, тоест Лапис Лазули Лонг и Лорелай Ли Лонг, й казват какво да прави и осигуряват каквото е необходимо. — Лазарус стисна бедрото на спътничката си и се усмихна. — Ако онова течение беше вдигнало полата ти по-високо, щях да кажа доколко приличат на теб, защото девойките обикновено се разкарват голички. Но в лицето си приличате, а вероятно и иначе — ако се съди по онова, което се мерна пред очите ми. Освен това Лаз и Лор също са луничави като Мери.
— Ама и на мен ми излизат лунички, ако не се крия от слънцето. Когато бях на възрастта на Мери, баща ми ме наричаше пуешко яйце. Но по цялото тяло! Нима те изобщо не носят дрехи?
— О, не, те обожават да се гласят за купони. Обличат се и когато застудее, но това се случва рядко, защото там, където живеем, е топло като в южните части на Италия. Най-често са без нищо. — Лазарус се усмихна и я погали по бедрото. — Не им се налага да оставят кюлотките си вкъщи, защото просто нямат такива. Същото важи и за свенливостта, която им липсва. И те на драго сърце биха се заели с баща ти, защото харесват мъжете на възраст — доста по-млади са от мен.
— Лазарус… а на колко години си всъщност?
Лазарус направи пауза.
— Не искам да отговарям на този въпрос, Морийн. По-възрастен съм, отколкото изглеждам — експериментът на Айра Хауард бе успешен. По-добре да поговорим за семейството ми. Тоест за твоето семейство. Всички ние, така или иначе, водим произхода си от теб. Две от съпругите ми и един от моите „съ-съпрузи“ са потомци на Нанси и на Уди.
— Съпруги? Съ-съпрузи?
— При нас бракът има много форми, любима. Там, където живея, няма нужда да подаваш молба за развод или да чакаш смъртта на партньора, за да се събереш с онзи, когото обичаш. Имам четири съпруги и трима съ-съпрузи. Да не забравяме и сестрите ми Лаз и Лор. Те могат да се омъжат за член от друго семейство или пък да останат при нас. И не ме гледай така учудено — нали сама каза, че не би те притеснило, ако излезем роднини. Наследствеността не ни притеснява, защото в нашето време знаем доста повече за тези неща и не рискуваме здравето на децата. А ние ги имаме много. Има и котки, кучета и всякакви други животинки. Децата ги опитомяват и се грижат за тях. Семейството ни е голямо, живеем в голяма къща, където се чувстваме всички много уютно.
Не мога да ти разкажа за всички, защото първо трябва да заведем нашия диверсант вкъщи. Но все пак ще ти кажа нещо, тъй като смяташ, че не изглеждаш на осемнайсет, защото си кърмила толкова много деца. Да вземем например Тамара. Тя произхожда от теб чрез Нанси и Джонатан. Искаш ли да чуеш нещо за тази не знам коя си по ред правнучка на Нанси? Сега Тамара май е на около двеста и петдесет години…
— На двеста и петдесет?!
— Да. Един от моите съ-съпрузи, Айра Уедърал, също е твой потомък чрез Нанси и Джонатан, но и чрез Уди. Кръстен е на баща ти, а не на Айра Хауард, и сега е на над четиристотин. Морийн, експериментът на Айра Хауард се оказа успешен: всички ние живеем дълго и сме наследили тази черта от теб и от всичките си предци Хуардовци, при това при нас умеят да подмладяват хората. Тамара е преминала през две подмладявания, последното съвсем наскоро, и изглежда също толкова млада като теб. Подмладяването е истинско: когато тръгвах насам, Тамара беше бременна. Но е без значение как изглежда, защото Тамара е лечителка и аз предполагам, че е наследила тази дарба пак от теб.
— Тиъдър… Лазарус… отново нищо не разбирам. Лечителка? Това нещо свързано с Бога ли е?
— Не. Дори да вярва в Бога, Тамара никога не ми го е казвала. Тя е спокойна и щастлива и всеки в нейната компания става такъв — това важи и за твоята компания, скъпа! А болният оздравява по-бързо, ако Тамара го докосва или му говори, или пък легне при него.