Но когато се запознах с нея, Тамара не беше млада. И дори се питаше дали да не завърши жизнения си път, дали да не умре от старост. А аз бях болен, много болен. Болеше ме душата и Ищар, която по-късно ми стана жена — най-добрият специалист по подмладяване в целия Млечен път, ми доведе Тамара. Тогава Тамара беше друга: малко коремче, увиснали гърди, с торбички под очите, с двойна брадичка — накратко, всички признаци на старостта.
Възстанових се само от присъствието на Тамара. Пък и нейният интерес към живота се завърна. Тя се подложи на подмладяване и вече добави поредния потомък към линията Морийн-Нанси, а сега отново е бременна. Вие с Тамара толкова си приличате, Морийн. Тя е самата любов, приела облика на жена… Както и ти. Но… — Лазарус замълча и се намръщи. — Морийн, аз не знам как да те убедя, че говоря истината. Всички вие ще се уверите в това, когато дойде моментът да празнувате рождения ден на Уди. Навън ще бият камбани, а вестникарчетата ще крещят: „Извънреден брой! Германия капитулира!“ Обаче това ще стане след време, а аз искам да сложа незабавно край на съмненията ти.
— Пък аз вече не се съмнявам, скъпи. Учудващо, невъзможно — но аз ти вярвам.
— Нима? Та аз не ти дадох никакви доказателства. Просто ти разказах съвсем невъзможна приказка, ако се замислиш.
— Въпреки всичко, аз ти вярвам. Значи това ще стане, когато Удроу стане на шест години — по-точно на седми ноември…
— Не, на единадесети!
— Да, Лазарус. Но откъде знаеш, че той е роден на единайсети?
— Нали сама го каза.
— Скъпи, аз казвах, че той е роден през ноември. Но не споменах датата. И сега преднамерено промених датата, но ти веднага ме поправи.
— Какво пък, може да го знам от Айра. Или от някое от децата. Дори от самия Уди.
— Удроу още не знае датата си на раждане. Провери — събуди го и попитай.
— Няма да го будя, преди да се приберем у дома.
— Ами аз кога съм родена, скъпи?
— На 4 юли 1889 година.
— А Мери?
— Тя май е на девет, но не помня датата.
— Ами рождените дни на останалите деца?
— Пак така.
— Ами рожденият ден на баща ми?
— Иска ли питане — 2 август 1852 година.
— Лазарус, който се нарича Тиъдър! С децата си се придържам към едно твърдо правило. Крия от тях рождените им дни, докато е възможно — за да не досаждат на възрастните и да не ги шантажират, като си просят подаръци. А когато тръгне на училище, детето вече трябва да знае датата. Тогава го смятам за достатъчно пораснало и го карам да я запомни, но винаги предупреждавам, че за нетърпеливите няма нито празничен пай, нито вечеринка. Но още не ми се е налагало да прибягвам до това наказание — дечицата ми са схватливи.
През миналата година Удроу беше още твърде малък и нямаше никакви проблеми, рожденият ден стана изненада за него. Той и досега не знае, че за това събитие има конкретна дата. Поне така предполагам. Лазарус, ти знаеш кога са родени предците ти по пряка линия, защото си ги видял в списъците на фондацията. Но ти не можеш да назовеш датите на раждане на другите ми деца. Ето ти го доказателството.
— Но нали знаеш, че съм имал достъп до архивите. Могъл съм да запомня датите още през миналата година.
— Да, ама не. А защо си запомнил рождената дата само на едно от децата? И на баща ми? Нещо не се връзва, скъпи. Ти си искал да откриеш предците си и си се подготвил за срещата. Разбирам, че не си дошъл в църквата случайно, а да ме намериш — и това ме ласкае. И запознанството с баща ми в игралния дом също не е случайно. А как си разбрал къде да ни търсиш? Благодарение на частни детективи, така ли? Едва ли в архивите на фондацията има сведения за игралния дом например.
— Действително направих нещо подобно. Да, наистина търсех начин да се запозная с вас. И при нужда щях да изгубя години за това. Нали не можех да звънна на вратата ви и да кажа: „Здрасти, аз съм ваш потомък. Може ли да вляза?“ Незабавно щяхте да извикате полиция.
— Надявам се, че на твое място щях да постъпя по-различно, скъпи, но ти благодаря, че си си направил труда заради нас. О, Лазарус, толкова те обичам! И вярвам на всяка твоя дума. Сега аз знам, че Брайън ще се върне при мен! Въодушевена съм както никога досега и ми се иска да науча някои неща. Разкажи ми за семейството ти.