— Звучи утешително. Та колко деца ще имат?
— Много си любопитна, момичето ми! То и на теб ти предстои да раждаш още неведнъж. На този въпрос няма да ти отговоря. И за правилото за бременността изобщо не съм те питал.
— Това е тайна, Лазарус.
— По-добре ме наричай отново Тиъдър. Всеки момент ще пристигнем.
— Слушам, сержант сър Тиъдър Бронсън, развратната ви стара пра-пра-пра-прабаба ще внимава как се държи. Между другото, колко пъти трябва да повторя това „пра“?
— Нима имаш нужда от отговор на този въпрос, любима? Ако не бях пожелал да те освободя от страха за живота на Брайън, щях да си остана Тед Бронсън. Харесва ми да съм „твоят Тиъдър“. Какво хубаво има в ролята на загадъчен гостенин от бъдещето? Че и да виждаш в мен свой далечен потомък. Сега съм до теб, а не в някакво си бъдеще.
— Ти си до мен и ме докосваш. И въпреки това още не си роден… Или не! Значи, в твоето време аз съм отдавна умряла? И ти знаеш кога ще умра, но не искаш да ми кажеш.
— Забрави за това, Морийн. Не биваше да го знаеш. Но ми се наложи да се разкрия заради теб.
— Извинявай Лаз… Тиъдър, повече няма да питам.
— Любима, ние сме заедно, един до друг, а това означава, че и ти си жива, а пък аз със сигурност съм бил роден. Ощипи се и ще се убедиш в правотата ми. Всички „сега“ са еквивалентни — това е основната теорема на пътешествието във времето. Те не изчезват, защото миналото и бъдещето са математически абстракции, но „сега“ е неизменно. А що се отнася до деня, в който си умряла или ще умреш — а това си е едно и също, — аз не знам датата. Знам само, че си имала, имаш и ще имаш много деца, че ще изживееш дълъг живот и така и няма да побелееш. Но фондацията е изгубила следите ти… или тепърва ще ги изгуби. В аналите липсва датата на смъртта ти. Може би просто си заминала за някъде, без да уведомиш за това фондацията. Може би аз ще се върна, когато остарееш, и ще те отведа на Терциус.
— Къде?
— При мен, в моя дом. Мисля, че там ще ти хареса. Човек може по цял ден да се разхожда без дрехи — като на онази френска картичка.
— Че ще ми хареса — ще ми хареса. Само че едва ли подхожда на една старица.
— Ще ти се наложи да помолиш Ищар да подмлади тялото ти. Нали ти казах какво направи за Тамара, когато гърдите й увиснаха до кръста и се превърнаха в празни торби. А сега — в бъдещото „сега“ — Тамара е бременна. Но забрави за онова, което се е случило и което ще се случи тепърва. Мамо Морийн — да ме вземат дяволите, ако отново те нарека баба, известно ми е, че в аналите не е фиксирана датата на смъртта ти, за което се радвам, радвай се и ти. Улови мига! Беше започнала да ми казваш нещо, а аз ти казах: „Наричай ме Тиъдър“ — и се отклонихме от темата. Май говорехме за Тамара?
— Да, точно така… Тиъдър! Когато ти се наложи да се връщаш, можеш ли да вземеш нещо със себе си? Или си длъжен да се върнеш без нищо?
— Защо? Та аз пристигнах тук облечен и си носех пари.
— Искаше ми се да изпратя малък подарък на Тамара. Но не си представям какво харесват жените във вашия чуден век. Би ли ме посъветвал?
— Хм… Тамара с възторг ще приеме от тебе каквото и да било. Тя знае потеклото си и с голяма нежност се отнася към всички членове на семейството ти. Но трябва да избереш нещо дребно, за да мога да го нося със себе си на фронта, защото там вероятно ще ми се наложи да се разделя с нещата, които не се поместват в джоба. Да не е накит. Тамара цени гривната с елмази не повече от една карфица. Впрочем, карфицата може да се окаже по-ценна от накитите, ако е твоя. Дай някоя от дреболиите, които носиш. Знаеш ли какво… нека това да е жартиер! Чудесна идея! Този от крака ти.
— Дали няма да е по-добре да й пратя новия чифт? Ще го сложа само за миг, за да можеш да кажеш, че съм ги носила. А тези са стари, износени, освен това са попили потта ми. Пък и надписът върху тях е съвсем неприличен.
— Не, нека е един от тези, с които си днес. Любима, всички ваши сегашни неприличия са дреболия на Терциус. Ще ми се наложи дори да обяснявам на Тамара предназначението на жартиерите. Що се отнася до потта — надявам се твоят подарък да запази поне частица от сладкия ти аромат, докато е у мен. Тамара ще е във възторг. Ти каза, че този чифт не е нов. Дали случайно го нямаш от шест години, Морийн?