— Куклата Кюпи я спечелих аз. И искам да я сложа на почетно място върху пианото. А мечето Рузвелт е трофей на сержант Тиъдър, може би той ще го вземе във Франция. Ходихме до лунапарка, татко, и предполагам, че това пътуване излезе на сержант Тиъдър двойно по-скъпо от стойността на тези награди. Хубаво прекарахме вечерта и имахме късмет.
Лазарус забеляза, че старецът стана мрачен. Тя е ходила в парка с един ерген? Без съпруга си? И побърза да вземе думата.
— Не мога да го взема във Франция, мисис Смит. Договорих се с Уди, нима не помните? Да сменя моето мече с неговото слонче. Сделката вече е влязла в сила.
— Ако не сте я оформили писмено, той ще ви излъже — отбеляза мистър Джонсън. — Да разбирам ли, че Уди е бил с вас в парка?
— Да, сър. Честно казано, се каня да оставя слончето на Уди, докато отсъствам, но първо все пак искам да направим размяната.
— Той ще ви измами, помнете ми думата. Морийн, нали аз исках да си отдъхнеш от децата, особено от Уди. За какъв дявол тогава си го взела със себе си?
— Не мога да кажа, че го взехме, татко. Той сам дойде с нас.
И тя разказа за всичко на баща си, вярно, премълчавайки някои подробности.
— Това момченце ще стигне далеч, ако не го обесят. Трябваше да го нашляпаш, Морийн, и да го върнеш вкъщи, а после вие с Тед можехте да отидете да се поразходите.
— Нищо татко, ние чудесно се повозихме — Удроу кротуваше на задната седалка. А после всички заедно се веселихме в парка. Ако не беше Удроу, никъде нямаше да отидем.
— Удроу донякъде имаше право — призна си Лазарус. — Нали обещах да го заведа в парка, но не бях изпълнил обещанието си.
— Все едно трябваше да го нашляпаш.
— Късно е, татко, разходката с кола свърши. Там срещнахме тоя-оня от енорията. Лорет и Клайд Симпсън.
— Тази стара вещица? Е, сега ще започне да клюкарства за теб, Морийн.
— Едва ли. Ние с нея чудесно си побъбрихме, докато Уди се возеше на малкото влакче. А ти нима забрави, че сержант Бронсън е син на по-голямата ти сестра?
Айра Джонсън вдигна вежди и се подсмихна.
— Доста щеше да се учуди покойната Саманта. Тед, по-голямата ми сестра падна от коня, когато беше на осемдесет и пет. Тя се поизмъчи малко време, после се обърна към стената и отказа да се храни. Наистина, сетих се, Тед, това е по-добре, отколкото да обвинявам за всичко брат си. Ами да, Саманта живееше в Илинойс, имала е трима съпрузи и единият от тях като нищо може да се е казвал Бронсън. Кой го знае… Ти не възразяваш, нали? Ама че семейство ти се падна.
— Аз не възразявам. И ми е приятно да смятам това семейството за свое.
— И на нас ни е приятно, синко. Морийн, нашата млада лейди прибра ли се вече?
— Малко преди да си дойдеш, татко. Сега и двамата са в кухнята. Нанси каза, че Джонатан е гладен и ще му прави сандвич, но аз си мисля, че трябва да стоим по-далеч от кухнята. Така че, ако искаш нещо, кажи ми, ще ти го донеса. Само ще трябва да стъпвам по-шумно, за да успее Нанси да скочи от скута му. Тиъдър, тя е сгодена, но просто не сме обявили още официално годежа. Смятам, че ще е по-добре да се оженят, преди Джонатан да отиде във войската. А вие какво мислите?
— Едва ли е редно аз да имам мнение по въпроса, мисис Смит. Надявам се те да са щастливи.
— Може би точно така ще стане — каза мистър Джонсън. — Той е чудесен младеж. Исках да го взема при мен, но той реши да изчака до рождения си ден и да се запише направо във войската, макар че му остават още три години да навърши полагаемата възраст. Голяма работа е. Момчето ми харесва. Когато се прибираш в стаята си мини ей оттам, за да заобиколиш кухнята.
След няколко минути младите излязоха от кухнята и без да сядат на масата се поздравиха със стареца. После Нанси излезе навън, за да се сбогува с годеника си, след което се върна в гостната и седна на масата.
Мистър Джонсън потисна прозявката си.
— Време е да се заровя в копата сено. Същото важи за теб, Тед, ако имаш ум. Няма да ти дадат да се наспиш — прекалено е шумно, особено там, където е твоята стая.