— Била си избягала, така ли? Ти плуваше изящно и гордо като кораб с платна.
— Само дето вятърът изопваше до скъсване платната. Взех се в ръце, но не можах да се успокоя. Страхувах се, че баща ми ще забележи това и няма да те покани повече на гости — а толкова ми се искаше да те видя отново. Баща ми добре ме познава, казвал ми го е. Веднъж ми рече: трябва да се приемаш такава, каквато си, и да се обичаш, но е необходимо да обуздаваш чувствеността си. Опитвах се — но ми беше много трудно да не се издам през онази нощ.
— Но ти успя.
— Брайън също ме съветва да си слагам юздите. Но през онази нощ ми беше толкова трудно, че аз… Тиъдър, някои момчета, а понякога и мъжете, когато са жестоко разочаровани, го правят… Ами… с ръце.
— Да. Това се нарича мастурбация. Викат му още „да изпуснеш парата“.
— И Брайън го нарича така. А ти знаеш ли, че девойките и жените също могат да правят нещо подобно?
— Знам. Няма нищо страшно в това един самотник да се задоволява по този начин. Но това не замества секса.
— Не го замества… Изобщо не го замества. Но се радвам, че не виждаш нищо особено в това. През онази вечер се качих горе и легнах във ваната. Имах нужда, нищо че се бях къпала преди обяда. И започнах да го правя право във водата. А после легнах в леглото и се вторачих в тавана. Лежах, лежах, станах, залостих вратата, свалих нощницата и го направих още веднъж… и още веднъж! Мислех за теб, Тиъдър, спомнях си твоя глас, твоя мирис, докосването на ръката ти. След не по-малко от час се успокоих и заспах.
(Бих изгубил доста повече време за това, скъпа. Би трябвало и аз да се възползвам от твоя простичък метод. Но се наказвах за идиотското си поведение. Какъв глупак съм бил — та да обичаш никога не е глупаво. Но аз не виждах по какъв начин бихме могли да проявим любовта си.)
— Колко жалко, че не съм бил при теб, скъпа. Само на някаква си миля от теб ме мореше същата болка и мислех за теб.
— Надявах се, че и ти изпитваш същото, Тиъдър. Имах нужда от теб и копнеех и ти да чувстваш същото. И не ми оставаше друго, освен да затворя вратата и да го направя с мисъл за теб. В стаята беше само Етел в люлката си, но тя е твърде малка, за да забележи нещо. Ох! Изгубих те, скъпи!
— Не изгуби мен, а само част от моята плът. Скоро тя ще заеме отново изправено положение, нали ти обеща да ми дадеш втора възможност. Да променим ли позата? Възглавницата под рамото? Наляво или надясно? Не трябваше да лежа толкова дълго върху теб, но аз не исках да мърдам.
— И аз не исках — докато можех да те задържа в себе си. Не си прекалено тежък, а бедрата ми са широки… Под вас жената има възможност да въздъхне. Искаш ли да легнем на една страна? На коя?
— Ти как предпочиташ?
— Както ти е удобно на теб. Ох, Тиъдър, имам чувството, че сме се обичали отдавна и ти си се върнал при мен.
(По-добре да не засягаме тази тема, мамо Морийн.)
— Ще те обичам вечно, скъпа моя.
(Пропуснато.)
— … И направо й казал, че няма да се ожени за нея, ако тя се възпротиви на встъпването му в армията.
— Какво му отговорила Нанси?
— Казала му, че е очаквала подобен отговор, затова смята на всяка цена да забременее, преди той да влезе в казармата. Нанси обожава военните, също като майка си. Нощес дойде при мен в спалнята и ми разказа за всичко, поплака, но не много горчиво, защото все пак беше „яхнала топа“. После си поплакахме двете — от радост. И аз обясних всичко на Брайън и на семейство Уедърал. На Нанси не й дойде — а това се случи преди месец — и венчавката ще е утре или вдругиден.
(Пропуснато.)
— Бих искал да те видя, скъпа.
— О, скъпи. По-добре недей да включваш лампата. Завесите не са много плътни, пък и под вратата има процеп. Ами ако баща ми слезе долу?
— Добре, Морийн. Няма да настоявам, защото не ми се ще да рискуваш. Освен това чудесно те „виждам“ с крайчетата на пръстите си, те са много чувствителни.
— Те ме милват нежно като ветрец. Тиъдър, моля те внимавай с подаръка. Не го показвай никому. Там има и друго, освен жартиерите.
— Вече го отворих.
— Тогава си ме видял каква съм.
— Нима онова прекрасно момиче наистина си ти?
— Не ме се подигравай, Брайън ми нареди да гледам право в обектива.
— Скъпа, ако ти не обичаш да свеждаш поглед, то мъжете не обичат да го вдигат нагоре. Особено аз. Особено когато гледам снимката на прекрасна гола жена.