— Гола! Но аз съм с най-хубавата си шапка.
— Това е най-чаровната снимка, която съм виждал някога, Морийн. Ще я пазя вечно.
— Така е по-добре. Разбира се, не е за вярване, но гали слуха. А ти разгърна ли малкото пакетче?
— С детската къдрица на Мери ли?
— Свикнала съм да ме будалкат, Тиъдър. Все повече ми заприличваш на Брайън. Но когато той се самозабравя, аз го хапя където ми падне. Мога и тук.
— Ох, недей!
— Тогава кажи чия е къдрицата.
— Тя е израснала върху цветето ти, чаровна моя, и аз ще я нося до сърцето си. Точно затова исках да те видя. Отрязала си такъв голям кичур, че Брайън може да забележи и да те пита къде е липсата.
— Ще кажа, че съм го подарила на продавача на сладолед.
— Той няма да ти повярва и ще разбере, че си имала нова авантюра, за която трябва да му разправиш.
— И затова няма да поиска да му разкажа всичко незабавно, а просто ще смени темата. Но на мен ми се иска да му разкажа всичко още сега. Мечтая да бъда с вас двамата, под открито небе, през деня… Тази мисъл не ми дава мира. Мили, там на скрина има свещ… Аз не обичам светлината на електрическата лампа. Пък и свещта толкова мъждее, че няма да се притеснявам. Можеш да ме гледаш на светлината на свещта, ако искаш…
— Да, скъпа. А кибритът къде е?
— Дай по-добре аз да я запаля. Ще намеря всичко необходимо в тъмното. А може ли и аз да те погледна?
— Разбира се. Какъв контраст: красавицата и звярът.
Тя се изкиска и го целуна по ухото.
— По-скоро пръч. Или жребец. Ако не бях раждала толкова пъти, Тиъдър, нямаше да се побереш в мен.
— Май ми разправяше, че ти напомням за Брайън?
— Но той не е жребец. Пусни ме.
— Искам откуп!
— О, Боже, не сега, скъпи. Защото едва ли ще успея да запаля свещта.
Те станаха от леглото и започнаха да се изучават с поглед на светлината на свещта. На Лазарус му секна дъхът от ослепителната красота на Морийн. Почти две години той бе лишен от възможността да се наслаждава на гледката на голо женско тяло и не разбираше как е могъл да минава без тази голяма привилегия. Скъпа, разбираш ли колко е важно това за мен? Мамо Морийн, нима никой не ти е казвал, че зрялата жена е по-прекрасна от девицата? Разбира се, прекрасните ти гърди често са натежавали от мляко, но нали точно за това са създадени. И аз не искам те да приличат на изваяни от мрамор… Не искам!
Тя също внимателно го изучаваше с поглед. Лицето й беше сериозно, зърната й щръкнаха.
— Тиъдър-Лазарус, странна обич моя, дали се досещаш, че запалих светлината, за да те видя? Не подобава на една жена да проявява подобен интерес, но ми се иска да видя моя мъж гол. Как, в името на сатаната и на неговото падение, да дочакам онзи ноември, без да видя човека, когото не съм познавала? Алма Биксби ми каза, че никога не била виждала мъжа си гол… Разбира се, тя беше потресена, че не съм като нея! Тиъдър-Лазарус, ти си съвсем различен от моето момче. Не, ти приличаш на него… мирисът ти е същият, ти говориш като него, любиш се като него. Невероятният ти член пак… Брайън, скъпи, аз искам отново да те приема, целия, без остатък!
А утре през нощта ще ти разкажа за това, когато ти се прииска да чуеш една от историите ми. А ако не поискаш — ще запомня тази до завръщането ти. Ти си също толкова странен като него, също толкова мъдър и търпелив — точно такъв съпруг е нужен на развратната ти жена. А после, заклевам се, скъпи, аз ще се опитам да забравя за всичко, докато се върнеш. Но ако не издържа — тържествено ти обещавам, че ще легна само с воин, с достоен за гордост мъж… Такъв като този странен човек.
Лазарус, любов моя, нима ти наистина си мой потомък? Вярвам, че знаеш кога ще свърши войната и че моето момче ще се върне при мен здраво и читаво. Когато ми каза за това, престанах да се измъчвам, за пръв път през дългите месеци самота. Надявам се, че всичко, което ми каза, е истина. Бих искала да вярвам в съществуването на Тамара, в това, че тя води произхода си от мен. Но аз не искам да ме напуснеш след осем години! Тази невинна малка снимка… Ако не се боях, че ще те шокирам, бих ти подарила една от онези истински картички, които правеше мъжът ми. Няма ли да се засегнеш, ако те огледам по-отблизо?
Мисис Смит застана на едно коляно, внимателно погледна, после го докосна и вдигна глава.
— Сега ли?
— Да!
Той я вдигна и я положи на леглото. Тя съсредоточено му помагаше и когато се сляха, затаи дъх.