Присъствието му в Москва е необходимо и защото ще му даде възможност да защити публично идеята си за “европейска Русия”, за която се е борил вече трийсет години: “Противниковата партия, пише още той [Тургенев, Ковалевски и почти целият Университет], решително желае да омаловажи значението на Пушкин като олицетворение на руската нация, отричайки самата националност. От наша страна можем да изтъкнем само И. С. Аксаков… Но Иван Аксаков е стар и е дошъл до гуша на Москва. Москва никога не ме е чувала, нито виждала и сега се интересува само от мен.”
Значи остава. Но ще му стигнат ли парите да си плати хотела. Успокояват го: общината поема разходите по престоя му.
Достоевски се стъписва: “А аз два пъти вече върнах кафето, защото бях недоволен и го исках по-силно. Сигурно в ресторанта са си казали: “Какви са тия преструвки, щом като не плаща!…”
Според последните новини, получени от Санкт Петербург откриването на паметника на Пушкин се отлага за началото на юни. В очакване на дебатите, делегатите си разменят посещения, дават вечери и подготвят речи. Достоевски е канен и почитан навсякъде. Сам се учудва на известността си.
“Говореха за голямото ми значение като литератор, като универсален ум, публицист и русин”, пише той.
И наивно се възхищава от луксозните салони, където го посрещат, от богатото меню, което му поднасят:
“Вечерята беше много луксозна; сервираха я в отделен салон (което сигурно е струвало много пари) и с толкова голяма изисканост, та дори след храната, заедно с кафето и ликьорите, донесоха двеста превъзходни, много скъпи цигари. Да, различно е организирано в сравнение със Санкт Петербург… В моя чест произнесоха шест речи, някои много дълги.”
Междувременно с наближаването на датата за откриването, оживлението сред литературните групи расте. Антагонизмът между славянофили и западници се изостря от ден на ден. Катков, предводителят на дясното движение, който не е сметнал за нужно да извести за тържествата чрез вестник Московские новости, е отстранен от участие. Привържениците на Тургенев подготвят триумф на своя водач, организират големи овации и хитро раздават покани. “Опасявам се, дали при тия разногласия през последните дни, накрая няма да се сбием”, пише Достоевски.
На 5 юни честванията на Пушкин се откриват с тържествена литургия. След литургията Достоевски се приближава до госпожа Суворина и я пита: “Когато умра, ще присъствате ли на погребението ми и ще се молите ли за мен, както се молихте за Пушкин?”
На следващия ден делегатите на руските писатели полагат венци на паметника на поета. После във факултета се открива академично заседание, на което ректорът обявява, че Тургенев е избран за почетен член на Московския университет. Студентите аплодират стария романист, в чието лице виждат “достоен и пряк приемник на Пушкин”.
“Тъй като в тържествата Тургенев беше най-важният представител на западниците, пише Страхов, можеше да се очаква, че тяхното движение ще играе главната роля и ще извоюва победа в турнира на умовете, който скоро щеше да започне.”
След заседанието в университета делегатите отиват на банкет, организиран от общината. В тостовете и речите се споменава името на Пушкин, но никой не смее да изрече точно какво е той за руската нация. Вечерта на открито заседание Достоевски прочита сцената с монах Пимен и овациите заглушават гласа му. “Но Тургенев, пише той, който чете много лошо, беше аплодиран повече.”
През почивката дамите се втурват към Достоевски: “Вие сте нашият пророк, възклицават те. Ние станахме подобри, след като прочетохме Карамазови!”
На следващия ден, 7 юни, е тържественото заседание на Дружеството на любителите на руската словесност.
Тургенев взема думата пред аудитория, предварително решена да го аплодира на всяка цена. Как може да не се хареса този белобрад гигант с благо и уморено лице? Той има елегантни жестове, красива, изкусна и музикална реч. Но авторът отклонява затрудняващите въпроси. Национален поет ли е Пушкин, синтезиращ самобитния гений на своя народ? “Не го твърдя, заявява Тургенев, но не бих си позволил да го отрека.” Той завършва с възхвала на Некрасов, поет на разбунтуваните.
Това ловко измъкване силно раздразва Достоевски. Вбесяват го налудничавите овации, с които се посрещат думите на неговия съперник. Защото Тургенев, и днес както някога, му е съперник. Види се, тържествата в чест на Пушкин се свеждат до дуел на идеи между двама мъже. Пушкин е претекст и залог в битката.