Загрижена да остави за потомството верен портрет на съпруга си, Анна Григориевна се обявява против подобна объркана представа за него. Говорил малко пред публика? То е защото току-що се е качвал по стълби и е бил задъхан. Бил мълчалив? То е защото е бил болен…
Но какво са тези невинни забележки за покойника в сравнение със страшното обвинение на първия му биограф Страхов?
През 1883 година Страхов се бе съгласил да напише спомени за Фьодор Михайлович срещу много високо заплащане. На 26 ноември същата година той изпраща до Толстой писмо, в което изразява ненавистта си към видния покойник. Писмото бе публикувано през 1913 година в октомврийския брой на Современник. Но Анна Григориевна се запознава с него едва една година по-късно, когато подрежда изрезки от вестници.
Ето същественото в текста: “Ще ви напиша кратко писмо, неоценими Лев Николаевич, макар че темата е много широка… Вероятно вече сте получили Биографията на Достоевски (към която искам да привлека вашето внимание и благосклонността ви). Кажете ми какво мислите за нея, именно по този повод искам да се изповядам пред вас. През цялото време, докато пишех, трябваше да се боря с отвращението си и се опитвах да потискам това лошо чувство. Помогнете ми да намеря изход! Не мога да считам Достоевски за добър човек, нито за щастлив човек (което впрочем се преплита). Той беше лош, завистлив, порочен и прекара целия си живот с вълнения и ядове, които биха го направили жалък и дори смешен, ако не беше толкова лош и толкова интелигентен… Привличаха го низките постъпки и той се гордееше с тях. Висховатов ми разказа един ден, че му се похвалил, загдето… в една баня с малко момиченце, което му довела една гувернантка… Персонажите, които най-много му приличат са героят от Записки от подземието, Свидригайлов от Престъпление и наказание и Ставрогин от Бесове… Бих могъл да отбележа и опиша тази страна от характера на Достоевски; зная и по-ярки случаи от този, за който ви разказах, и разказът би бил много по-точен. Но нека се забрави тази истина!”
Ето отговорът на Толстой: “Казвате ми, че сте се сдобрили с Тургенев. И аз сега го обичам много. Странно, то е защото той няма недостатъци и ви води по правия път; не е като някой от тези състезателни коне, които не ви отвеждат другаде освен в някоя канавка. Затова Тургенев ще надживее Достоевски, и то няма да е заради изкуството му, а защото няма недостатъци.”
На 12 декември 1883 година Страхов отговаря на Толстой: “Вашето мнение за Достоевски наистина ми осветли личността му, но намирам, че сте много благосклонен към него. Какъв обрат да се очаква от човек, щом като нищо не може да премине отвъд една черта на душата му? Казвам нищо в буквалния смисъл на думата; аз разбрах така неговата душа.”
Една година преди това (на 6 октомври 1882 година) Тургенев пише на Салтиков по повод Достоевски:
“Михайлович много точно е спазил основната характеристика на творчеството си. Би могъл да си припомни, че във френската литература имаше една фигура, която много му прилича, а именно прословутия маркиз дьо Сад… И като помисли човек, че всички руски епископи отслужиха литургии за нашия Сад и дори произнесоха нравоучения за всемирната любов на този приятел на човешкия род!… Накъде вървим?”
Надигащата се вълна на завистлива злоба към Достоевски възмущава Анна Григориевна. Писмото на Страхов особено засилва негодуванието є. “Бях като смаяна от ужас и ярост, признава тя пред Гросман. Каква безумна хула!… Ако беше жив Николай Николаевич, щях да отида при него, въпреки възрастта си, и щях да му ударя плесница за низостта му.”
Та нали Страхов беше повече от десет години сътрудник на Достоевски, негов доверен човек, негово протеже, негов приятел? Защо не е отказал да напише биографията му, щом е изпитвал “отвращение” от писането? Как е могъл да обвини Фьодор Михайлович в егоизъм, при положение че цял живот той се е лишавал, за да помага на семейството на брат си Михаил? Как е могъл да говори, че е лош, при положение че се е притичвал на помощ на всичките си сътрудници и е измолвал за тях подкрепа от толкова видни личности, като Победоносцев и Вишнеградски? Що се отнася до сцената в банята, става дума за вестникарска злободневка, която е била разказана на Достоевски и която той е искал да използва в Бесове. Но приятелите му са го разубедили, защото не биха простили на “феминиста” Достоевски да описва гувернантка, която предлага деца на някакъв развратник. Всъщност Страхов беше второразряден писател, завистлив, зъл, извратен, използвач, интригант. Фьодор Михайлович бе отгатнал точно колко струва, защото пише следното за него още през 1875 година: “Да, Аня, той е един лош семинарист и нищо повече… Веднъж вече ме изостави след спирането на Епоха и се върна чак като видя успеха на Престъпление и наказание.”