— Трети рунд! — обявил Кро с пищния си австралийски акцент. — Пригответе се за стрелба, братко Канада. Чакай бе, глупак! Закъде си се юрнал! Огън!
Пресуканата салфетка поела по висока траектория към стелажа. Открила пролука, увиснала неподвижно за миг и накрая паднала на пода. Подкокоросван от джуджето, Люк замарширувал по масата и от нея изпопадали още няколко чаши. В крайна сметка публиката се принудила да му обърне внимание.
— Моля ви да млъкнете, ваши преосвещенства — въздъхнал старият Кро, — и да изслушате чадото мое. Боя се, че възнамерява да преговаря с нас. Вие, братко Люк, вече натворихте ред вражески действия през днешния ден, така че следващото ще бъде посрещнато с най-суровото ни неодобрение. Бъдете така добър да се изкажете ясно и кратко, но без да пропускате и най-малката подробност, след което да млъкнете, сър.
Измисляйки неуморно легенди един за друг, журналистите били провъзгласили стария Кро за своя Стар моряк. Нито един от тях нямало да извърви по толкова много пясък, колкото се бил изтръскал само от гащите на Кро; което си било божата истина. В Шанхай, откъдето започнала кариерата му, бил момче за всичко и завеждащ отдела за местни новини на единствения англоезичен вестник в големия пристанищен град. Впоследствие отразявал борбата на комунистите против Чан Кайшъ, на Чан срещу японците и на американците срещу кого ли не. На това лишено от корени място Кро им създавал усещане за минало. Изказът му, който през тайфунния сезон съвсем оправдано можел да подразни дори най-препатилите, бил неподправена реликва от трийсетте години — времена, през които именно австралийските кореспонденти успели да наложат на повечето журналисти в Ориента и — по някакви необясними причини — във Ватикана жаргона, на който да общуват помежду си.
Така че благодарение на стария Кро Люк най-сетне получил възможност да изплюе камъчето.
— Господа! Пусни ми крака, проклето полско джудже! Господа. — Направил пауза да попие устни с носната си кърпа. — Известната ви като „Хай Хейвън“ сграда е обявена за продан, а негово преосвещенство Тъфти Тесингър е излетял от кафеза.
Както и очаквал, не предизвикал никаква реакция. Журналистите поначало не са склонни към възклицания, а още по-малко пък към изрази на недоверие.
— „Хай Хейвън“ — подчертал звучно Люк — се продава. И величественото правителство на Нейно Величество е поставило „Хай Хейвън“ на разпореждане на мистър Джейк Чю, прочутия и популярен търговец с недвижими имоти, познат на всинца ви в качеството му на моя личен лют хазяин. Накратко казано — да я пробута някому. Пусни ме бе, полско копеле, или ще те убия!
Джуджето го дръпнало силно за крака. Добре че Люк отскочил ловко с разперени ръце, та се спасил от нараняване. Съвзел се на пода, Люк засипал нападателя си с куп обиди. Междувременно Кро бил извърнал едрата си глава към Люк, отправяйки му нещо като безкраен убийствен поглед с влажните си очи. Люк взел да се пита срещу кой ли от многобройните закони на Кро е прегрешил. Защото, както било известно на всички от насъбралите се около масата, Кро се явявал сложна, недосегаема личност. Самоналожените му възгруби маниери прикривали обичта му към Изтока, който понякога така непоносимо го стягал в обятията си, че му се налагало като на злопаметен слон да изчезне напълно в продължение на цели месеци по свои си безлюдни пътеки, за да стане пак търпим за околните.
— Ще ви замоля да не злословите, ваше преосвещенство — казал по някое време Кро с царствено навирена глава. — И недейте плю помия в изключително лечебните води, уважаеми. „Хай Хейвън“ е шпионското гнездо. И то от сума ти години. Леговище на всевиждащия майор Тъфти Тесингър — бивш офицер в специалните сили на Нейно Величество, а понастоящем изпълняващ длъжността Инспектор Лестрейд от Скотланд Ярд в Хонконг. Тъфти не е човек, който ще излети от клетката. Той е ястреб, а не синигер. Налейте едно на моето чадо, монсиньор — наредил на шанхаеца барман, — че да престане да бълнува.
След което Кро произнесъл нова заповед за стрелба и клубът се завърнал към обичайните си занимания. Честно казано, великите шпионски сензации на Люк рядко съдържали някоя новост. Той отдавна се бил утвърдил като неуспял специалист по шпионажа, понеже всяка диря, до която се докопвал, неизменно се оказвала фалшива. Откакто служил във Виетнам, глупавият младеж добил склонността да вижда шпиони под всеки килим. Бил убеден, че тъкмо те управляват световните дела, поради което прекарвал повечето от трезвите си часове сред безбройните батальони от неумело прикрити специалисти по китайските въпроси и какво ли още не, с които бъкала акредитираната към колонията и разположена на склона на хълма огромна американска консулска служба. В друг не толкова вял ден всичко щяло да приключи още на този етап. В конкретния случай обаче джуджето моментално сграбило създалата се възможност да се направи на интересен.