Старият австралиец Кро досега се правил на умряла лисица. Но в този миг вдигнал сепнато глава и изкомандвал рязко, като армейски старшина:
— Набери пак номера, глупако.
Копнеещия свил рамене и под зорките погледи на двама проверяващи от групата навъртял повторно номера на Тесингър. Кро останал да наблюдава от мястото си. Телефонните апарати били два. Копнеещия опитал и с втория, но резултатът останал същия.
— Обади се на телефониста — наредил Кро към тримата от другия край на помещението. — Не ми стой като бременна феичка, ами набери централата, африканска маймуно!
— Връзката с търсения от вас номер е прекъсната — казал телефонистът.
— Откога бе, човек? — попитал настоятелно слушалката Копнеещия.
— Не разполагам с необходимите ви сведения — заявил телефонистът.
— Виж там дали случайно нямат нов номер? — продължил да вие в слушалката по адрес на нещастния телефонист Копнеещия. За пръв път го виждали да проявява такава активност. За Копнеещия животът се свеждал до онова, което ставало в рамката на визьора му: сегашният му изблик можел да се отдаде единствено на приближаващия се тайфун.
— Не разполагам с необходимите ви сведения — съобщил телефонистът.
— Звъни на Плиткото гърло — заповядал вече побеснелият Кро. — Обади се на всички, които носят официални панталони в тая проклета колония!
Копнеещия завъртял неубедено издължената си глава. „Плиткото гърло“ бил прякорът на предмета на всеобщото им презрение — официалният правителствен говорител. Прибягването до него по какъвто и да било въпрос увреждало силно репутацията на питащия.
— Я ми го дай на мен — изправил се Кро, разблъскал ги, за да стигне до телефона, и се заел да ухажва мрачно Плиткото гърло: — Вашият предан слуга Кро, сър, на вашите услуги. Как е ваше преосвещенство духом и тялом? Очарован съм, сър, очарован. А съпругата и децата, сър? Радват се на добър апетит, надявам се? И не страдат от скорбут или тиф? Чудесно. Ще благоволите ли в такъв случай да ме уведомите защо, по дяволите, Тъфти Тесингър е излетял от кафеза?
Всички били впили очи в него, но лицето му се било вкаменило и по него нищо не можело да се разчете.
— Подобно и на вас, сър! — изсумтял той в заключение и така треснал слушалката върху вилката, че цялата маса подскочила. После се обърнал към стария шанхаец келнера: — Монсиньор Го, сър, бъдете така добър да ми поръчате едно моторно магаре! А вие, ваши преосвещенства, размърдайте задниците си, ако обичате!
— От какъв зор, дявол да го вземе? — попитало джуджето с надеждата, че заповедта се отнася и до него.
— Заради репортажа, сополив кардинал такъв. Заради сензацията, похотливи впиянчени преосвещенства! За да си осигурим охолство, жени и дълголетие!
Никой не знаел на какво да отдаде мрачното му настроение.
— Какво толкова лошо ти съобщи проклетото Плитко гърло? — опитал се да разбере озадаченият канадски каубой.
— Да бе, какво ти отговори, братко Кро?
— Каза само „ноу комент“ — отвърнал с предвзето достойнство Кро, сякаш професионалната му чест била непоправимо уязвена.
След което се юрнали вкупом нагоре по Хълма, оставяйки само мълчаливото мнозинство да си допива на спокойствие. Групата включвала нетърпеливия Копнеещ за смърт хун, дългуча Люк, опърпания канадски каубой с изключително впечатляващия мустак на мексикански революционер, прилепилото се, както винаги, джудже и в крайна сметка стария Кро с двете дъщери на военнослужещи — сиреч целият пленарен състав на Шанхайския боулинг клуб на младите баптисти консерватори плюс двете дами, независимо че членовете на клуба се били обрекли на целомъдрие. Най-невероятното било, че шофьорът — веселяк от Гуанджоу (Кантон) — ги пуснал всичките да се натъпчат в превозното му средство, което си било чист триумф на ентусиазма над физическите закони. Не само това, ами се и съгласил — за пръв и единствен път в историята на хонконгската таксиметрова служба в миналото, че и до ден-днешен — да им издаде три отделни разписки за цялата платена от тях сума — по една за всяко от представените издания. Изобщо през този ден нарушили какви ли не прецеденти. Старият Кро седнал отпред с прословутата си сламена капела с околожка в цветовете на Итънския колеж, завещана му от негов някогашен колега. Джуджето обкрачило по принуда лоста за скоростите, останалите трима седнали отзад, а двете моми се настанили в скута на Люк и му пречели да попива с кърпата устата си.