Немците започнаха незабавно да оборудват фотолаборатория и лаборатория за консервиране, работилница и архив. След инструктажа Халдер се премести в помещението с произведения на изкуството и започна да ръководи операцията от набързо сглобена от заготвени елементи канцелария, мебелирана и оборудвана с телефони и факс апарат.
Пит почти несъзнателно поклати глава и тръгна през вече сухия тунел с Манкузо, като се удивляваше на това, което беше постигнато за по-малко от двадесет и четири часа.
— Къде е Ал? — попита Манкузо.
— Отиде да задигне отнякъде един камион.
Манкузо го изгледа с повдигнати вежди.
— Да не сте решили да офейкате с товар шедьоври, а? Ако е така, не го препоръчвам. Швабите ще ви изпозастрелят, преди да сте успели да се измъкнете от чифлика.
— Не и когато имаш влиятелни приятели — ухили се Пит.
— Не искам и да знам за това. Какъвто и да е пъкленият ви замисъл, осъществявайте го, след като си замина.
Те минаха през вратата, която водеше към галерията и влязоха в разположената встрани канцелария на Халдер. Той ги покани с жест и посочи към два походни стола, докато разговаряше на немски по един от четирите телефона. Когато седнаха, той остави слушалката.
— Разбирам напълно, че имате разрешение от канцлера Ланге да потърсите това, което ви трябва, но преди да започнете да ровите из сандъците и касите, искам да науча за какво става дума.
— Интересуват ни само произведения на изкуството, които са били изнесени от японското посолство в Берлин — отговори Пит.
— Мислите, че са тук?
— Нямало е време да ги прехвърлят в Япония — обясни Манкузо. — Руснаците са обкръжавали града. Посланикът заключил сградата и едва успял да избяга с персонала в Швейцария. Историческите документи сочат, че античните произведения на изкуството, които красели посолството, са били поверени за съхранение на нацистите, които ги скрили под някакво летище.
— И вие смятате, че те могат да се намират измежду откритите тук предмети.
— Да, смятаме.
— Мога ли да попитам защо американското правителство проявява такъв интерес към изчезнали произведения на японското изкуство?
— Съжалявам — искрено отвърна Пит. — Не можем да ви съобщим това. Но мога да ви уверя, че нашето търсене няма да създаде проблеми на вашето правителство.
— Имам предвид японците. Те ще поискат тяхното имущество да им бъде върнато.
— Нямаме намерение да присвояваме каквото и да било — увери Халдер Манкузо. — Само искаме да фотографираме някои неща.
— Добре, господа — въздъхна Халдер. Той впери настойчив поглед в Пит. — Разчитам на вас, хер Пит. Вече имаме уговорка. Направете това, което казвате и аз ви гарантирам, че ще се направя на разсеян.
Докато излизаха от канцеларията на Халдер, Манкузо прошепна:
— За какво говореше той? Каква уговорка?
— За вербуване.
— Вербуване? — повтори Манкузо.
Пит кимна.
— Придума ме да постъпя в Луфтвафе.
Те откриха рафта с предметите от японското посолство на около петдесет метра зад скулптурите, които някога бяха красили музеите на Европа. Немците вече бяха инсталирали редица от лампи, които тръгваха от преносим генератор и осветяваха несметните съкровища, които сякаш се простираха в безкрайността.
Лесно откриха японската част, тъй като касите, които служеха за опаковка, бяха надписани със знаци от кана30 и изработени на ръка много по-майсторски от грубите сандъци, сковани набързо от нацистките грабители.
— Да започнем с тази — каза Манкузо, като сочеше към една тясна кутия. — Размерът й изглежда подходящ.
— Прекарал си известно време в Япония за извършване на геоложки проучвания. Какво пише на нея?
— „Кутия номер четири“ — преведе Манкузо. — „Собственост на негово Имперско Величество — Императорът на Япония“.
— Голяма помощ! — Пит се захвана за работа и внимателно надигна капака с чук и щанга. Вътре имаше малък изящен параван, върху който бяха изрисувани птици, кръжащи около планински върхове. — Това определено не е остров. — Той сви рамене.
30
Кана — японска сричкова азбука, чийто две разновидности хирагана и катакана са обединени от общото название кана. — Б. пр.