След като метнаха чантите си в багажника, Пит се настани зад волана, а адмиралът и Джордино влязоха от другата страна. Сандекър седна отпред, а Джордино — на задната седалка. Пит включи пърпорещия двигател на скорост и потегли по неосветения път към рубката при портала, скрита сред горичка от дървета. От нея излезе униформен пазач, който надникна за миг в колата, след което отдаде чест на Сандекър и им махна с ръка да продължат към едно второстепенно шосе.
След три километра Пит пое с джипа по столичното околовръстно шосе и се отправи към светлините на Вашингтон. По това време на утрото нямаше почти никакво движение. При скорост 110 километра той включи на следващата предавка и се отпусна, докато големият автомобил с четворно предаване се носеше без видимо усилие по пътната настилка.
Следващите няколко минути изминаха в мълчание. Сандекър гледаше разсеяно през предното стъкло. Пит не се нуждаеше от силно развито въображение, за да разбере, че адмиралът не е напуснал топлото си легло, за да ги посрещне, без основателна причина. За разлика от друг път, дебелата хаванска пура липсваше от устата му, а ръцете му бяха скръстени на гърдите — сигурни признаци на вътрешно напрежение. Очите му приличаха на ледени кубчета. Умът му определено беше зает с нещо сериозно.
Пит реши да му даде възможност да каже какво го мъчи.
— Накъде отиваме? — попита той.
— Повтори — смотолеви Сандекър, като се престори на разсеян.
— Какво ни готви големият белоглав орел31 оттук нататък? Надявам се, чудесна едноседмична почивка.
— Наистина ли те интересува?
— Не особено, но вие така или иначе ще ни кажете, прав ли съм?
Сандекър се прозя, за да удължи мъчителното очакване.
— Ами, боя се, че ще ви се наложи отново да летите.
— Накъде?
— Към Тихия океан.
— Къде точно в Тихия океан?
— Палау. Екипът, или това, което е останало от него, трябва да се събере в сборния пункт за събиране на информация, за да получи нови инструкции от директора по полеви операции.
— Като оставим настрана глупавите бюрократични титли, искате да кажете, че ще се срещнем с Мел Пенър.
Сандекър се усмихна и изражението в очите му значително омекна.
— Притежаваш забележителното умение майсторски да вникваш в същината на проблемите.
Пит застана нащрек. Той усещаше как капанът всеки момент ще щракне.
— Кога? — бързо попита той.
— Точно след час и петдесет минути. Ще летите с пътнически самолет от Дълес.
— Жалко, че не кацнахме там — кисело отбеляза Пит. — Щяхме да ви спестим пътуването.
— Налагат го причини, касаещи сигурността. Кърн мислеше, че ще бъде най-добре да пристигнете на летището с кола, да си вземете билетите и да се качите на самолета като всички останали туристи, които летят към южните морета.
— Няма да е зле да се преоблечем.
— Кърн прати човек да ви опакова чисти дрехи в куфари. Вече са предадени на гардероб в летището.
— Много съобразително от негова страна. Да не забравя да си сменя алармената инсталация, когато се върна…
Пит млъкна и погледна отражението в ретровизьора. Пак тези фарове, които следваха неотклонно джипа, откакто поеха по околовръстния път. През последните няколко километра те спазваха едно и също разстояние. Той премести скоростния лост и леко увеличи скоростта. Фаровете изостанаха и отново ги догониха.
— Нещо не е наред ли? — попита Сандекър.
— Имаме опашка.
Джордино се обърна и се взря през големия заден прозорец.
— Не е само една. Различавам три микробуса, които се движат в пакет.
Пит погледна замислено в огледалото. По лицето му се появиха наченки на усмивка.
— Този, който ни следи, не си поплюва. Изпратил е цял взвод.
Сандекър грабна телефона в колата и набра номера на линията на MAIT team, която беше обезопасена срещу подслушване.
— Тук е адмирал Сандекър — рязко заговори той, без да спазва кодовите процедури. — Намирам се на столичното околовръстно, близо до Морнинг Сайд и пътувам на юг. Следят ни…
— По-добре кажете „преследват ни“ — прекъсна го Пит.
— Започват бързо да скъсяват дистанцията.
Изведнъж по покрива на джипа точно над главите им се посипа откос от куршуми.
— Поправка — абсолютно невъзмутимо заяви Джордино. — Променете „преследват ни“ на „нападат ни“.
31
Става дума за герба на САЩ, който представлява белоглав орел. Има се предвид правителството. — Б.пр.