— Ще влезете и петимата — тихо промърмори Пенър. — Макар и не всички през тунела.
Стейси зяпна от изненада.
— Франк, Тимоти и аз сме професионалисти, добре обучени за насилствено проникване. Дърк и Ал са морски инженери. Те нямат нито умения, нито опит в опасни операции, свързвани с проникване в обекти. Нима смятате да изпратите и тях?
— Да, смятам — спокойно продължи да упорства Пенър. — Те не са толкова безпомощни, колкото твърдиш.
— Може би ще ни накарате да облечем черни дрехи на нинджи и да прелетим през тунела като прилепи? — В гласа на Пит се долавяше неприкрит цинизъм.
— В никакъв случай — невъзмутимо заяви Пенър. — Ти и Ал ще бъдете спуснати на острова за отвличане на вниманието, а в същото време останалите ще проникнат откъм Едо.
— Не с парашут — изпъшка Джордино. — Господи, мразя парашутите.
— Така! — замислено каза Пит. — Великият Пит и Джордино Прекрасни връхлитат в личната курортна крепост на Хидеки Сума с надути фанфари, звънящи камбани и биещи барабани, след което биват екзекутирани по самурайски като шпиони, заловени на чужда територия. Май приемаш за дадено, че ще решим да се жертваме, а, Пенър?
— Има известен риск, признавам — опита се да се защити Пенър. — Но нямам никакво намерение да ви изпращам на смърт.
Джордино погледна към Пит.
— Нямаш ли чувството, че ни използват?
— Да беше казал „прецакват“.
С присъщата си проницателност Пит разбираше, че директорът по полеви операции не действа само от позицията на собствените си правомощия. Планът беше предложен от Кърн с одобрението на Джордън и отгоре на всичко, с благословията на президента. Той се обърна и погледна към Стейси. „Не тръгвайте!“ — беше изписано по лицето й.
— И какво ще правим, като стигнем на острова? — попита той.
— Ще се опитате да останете на свобода колкото се може по-дълго, за да отвлечете вниманието на охраната на Сума и ще се криете, докато успеем да организираме и предприемем спасителна операция да изтеглим цялата група.
— Срещу последната дума на техниката в охранителните съоръжения няма да можем да издържим и десет минути.
— Никой не очаква чудеса.
— Тогава? — каза Пит.
— Какво тогава?
— Падаме от небето и си играем на криеница с роботите на Сума, докато тримата професионалисти се промъкват през шестдесеткилометров тунел? — С голямо усилие на волята Пит успя да скрие раздразнението, скептицизма и отчаянието си. — И това е планът? Това е всичко?
— Да — каза Пенър, като нарочно избягваше гневния поглед на Пит.
— Твоите изобретателни приятелчета във Вашингтон сигурно са изтеглили тази блестяща идея от някоя баница с късмети.
В съзнанието си Пит нито за миг не се съмняваше какво ще бъде неговото решение. Ако съществуваше и най-малката вероятност Лорън да се намира като затворничка на острова, той щеше да тръгне.
— Защо просто не прекъснете техния източник на захранване, който се намира на континента? — попита Джордино.
— Защото центърът за управление е напълно независим и разполага с всичко необходимо — отвърна Пенър. — Той има собствена електроцентрала.
Пит погледна към Джордино.
— Какво ще кажеш, големи Ал?
— В този курорт има ли гейши?
— Сума се слави с това, че наема само красиви жени — отговори Пенър с едва доловима усмивка.
— Как ще долетим до острова, без да ни свалят от небето?
Този път усмивката на Пенър като че ли вещаеше нещо добро за разнообразие.
— Точно тази част от плана получава най-високата оценка за успех.
— Дано да е така — каза Пит, а от очите му с цвят на опал лъхаше леден студ. — Или някой здраво ще загази.
44
Както беше предположил Пенър, вероятността да ги свалят и да паднат сред пламъци беше твърде малка. Свръхлеките мотопланери, с които Пит и Джордино щяха да излетят от площадката за полети и кацане на кораба за откриване и определяне на цели с РЛС35 на Военноморските сили на САЩ „Ралф Р. Бенет“, изглеждаха като миниатюрни бомбардировачи, произведени по технологията „Стелт“. Те бяха боядисани в тъмносиво и имаха същата странна форма, която правеше невъзможно засичането им от радар.
Те стояха като някакви извънземни буболечки под сянката на фазираната антенна решетка с форма на кутия. Високата колкото шестетажна сграда система се състоеше от осемнадесет хиляди антенни елементи, които събираха най-различни разузнавателни данни за съветските ракетни изпитания с невероятна степен на точност. „Ралф Р. Бенет“ беше изтеглен с президентска заповед от задачата, която изпълняваше край бреговете на полуостров Камчатка, за да могат мотопланерите да излетят от борда му и да следи развитието на събитията на и около остров Сосеки.