Пит тръгна обратно към вратата, която водеше към арсенала от старинни оръжия на Каматори и измъкна сабята от пода.
— Е, може би не е точно като Ескалибур41, но все пак е по-добре, отколкото да размахвам възглавница.
Мечът, който Пит беше взел от стената в кабинета на Каматори, представляваше италианска сабя за дуелиране от деветнадесети век, дълга деветдесет сантиметра от дръжката до върха. Тя беше по-тежка от съвременната фехтовална сабя, която Пит беше използвал по време на обучението си във Военновъздушната академия и не толкова гъвкава, но в ръцете на един опитен фехтовчик би могла да свърши доста добра работа.
Пит не хранеше никакви илюзии по отношение на това, което му предстоеше. Той нито за миг не се усъмни, че Каматори е майстор в японския спорт кенджуцу42, който постоянно поддържа форма, докато той не беше размахвал сабя в тренировъчна среща повече от две години. Но ако успееше да остане жив, докато Стейси освободеше по някакъв начин Манкузо и Уедърхил или отвлечеше вниманието на Каматори, така че Пит да вземе надмощие, все още съществуваше макар и малка възможност да избягат от острова.
— Ти се осмеляваш да застанеш срещу мен с това? — подигравателно попита Каматори.
— Защо не? — Пит повдигна рамене. — В действителност самураите не са били нищо повече от надути крастави жаби. Предполагам, че и ти си се пръкнал от същия тинест гьол.
Каматори не обърна внимание на обидата.
— Аха, значи си решил да се увенчаеш с ореол и да играеш ролята на сър Галахад43 срещу моя черен рицар.
— По-скоро си мислех за Ерол Флин срещу Базил Ратбоун.
Каматори изведнъж коленичи, затвори очи и изпадна в медитационен транс. Той се потопи в изкуството на киаи, вътрешна сила или мощ, за която се ширеше представата, особено сред класата на самураите, че с нейна помощ могат да се извършват чудеса. Предполага се, че на ниво съзнание, продължителните упражнения за съединяване в едно цяло на душата и мисълта, които се възнасят в някакви висши селения, довеждат практикуващия в такова подсъзнателно състояние, при което той е способен да извърши подвизи, непосилни за обикновен човек, в областта на бойните изкуства. На физическо ниво то включва умението дълбоко и продължително да се поема дъх, като се смята, че човек, чиито дробове са пълни с въздух, има пълно надмощие над противника си, който е издишал.
Пит усети, че предстои мълниеносна атака и като присви краката и тялото си, зае стойка за отбрана.
Изминаха почти цели две минути, а след това внезапно, със светкавична бързина Каматори скочи на крака и с един стремителен замах изтегли с две ръце своя катана от ножницата. Ала вместо да загуби дори и частица от секундата, за да го вдигне над главата си и да замахне надолу, той продължи движението по диагонал нагоре, като се опита да съсече Пит от бедрото до рамото.
Пит, който очакваше този ход, едва успя да парира страховития удар, а после бързо пристъпи напред и прониза бедрото на Каматори, преди да отскочи назад, за да избегне следващата безмилостна атака на своя противник.
Тактиките на кенджуцу и на фехтуването със сабя като олимпийска дисциплина бяха съвсем различни. Изглеждаше така, сякаш един баскетболист беше изправен пред футболен полузащитник. Традиционното фехтуване предполагаше движения в права посока, завършващи с пронизващи удари, докато при кенджуцу нямаше никакви ограничения и човекът, който държеше катана, се нахвърляше със замах върху противника си, за да го съсече. Но и в двата случая се разчиташе на техничността, бързината и елемента на изненада.
Каматори, който се движеше пъргаво като котка, знаеше, че е достатъчен един добър удар в плътта на Пит, за да приключи двубоя. Той се движеше бързо ту наляво, ту надясно и надаваше гърлени викове, чиято цел беше да объркат Пит. Атаките му бяха свирепи, а това, че държеше меча с две ръце, му помагаше сравнително лесно да отбива пронизващите удари на Пит. Той не обърна никакво внимание на раната в бедрото си, която сякаш не пречеше на пъргавите му движения.
Ударите, които Каматори нанасяше хванал с две ръце своя катана, прорязваха въздуха малко по-бързо и бяха по-мощни от тези на сабята, която Пит държеше с една ръка.
Но в ръцете на опитен фехтовач старото оръжие за дуелиране можеше да променя ъгъла си на удар с частица от секундата по-бързо. Освен това, то беше с почти тридесет сантиметра по-дълго, преимущество, което Пит използваше, за да държи Каматори на такова разстояние, при което съсичащите му удари не биха могли да причинят смъртоносна рана. Сабята обединяваше върха на острието със замаха напред, докато при катана всичко се свеждаше до замах надолу и съсичане.
41
Мечът на крал Артур. Според легендата, Артур го измъкнал от един скален къс и с това доказал правото си върху престола. Ескалибур неизменно помагал на Артур да печели победи в битките. — Б.пр.
43
Един от рицарите на кръглата маса, считан за въплъщение на рицарските добродетели. — Б.пр.