— Да… — каза бавно Пит. — Благодаря ви, мистър Джордън. Картината ми е ясна.
— Сега ще се присъедините ли официално към групата?
Пит стана и за всеобщо удивление на всички присъстващи с изключение на Джордино и Сандекър, каза:
— Ще си помисля.
И излезе от стаята.
Когато слезе надолу по стълбите и стъпи на уличката край занемареното старо здание, Пит се обърна и погледна нагоре към мръсните стени и закованите с дъски прозорци. Той поклати глава в почуда, след което погледна към часовия в дрипавите дрехи, който се бе проснал върху стъпалата, и промърмори на себе си:
— Значи това са очите и ушите на великата република.
Джордън и Сандекър останаха в заседателната зала, след като другите се бяха изнизали навън.
Начумереният дребен адмирал погледна Джордън и се усмихна леко.
— Имаш ли нещо против пурата ми?
Джордън направи гримаса на отвращение.
— Не си ли малко позакъснял с въпроса си, Джим?
— Неприятен навик — кимна Сандекър. — Но въобще не ме е грижа дали духам дим в лицето на някого, особено ако той издевателства над мои хора. А ти, Рей, правеше точно това, издевателстваше над Пит и Джордино.
— Знаеш много добре, че сме в кризисно положение — каза сериозно Джордън. — Нямаме време да угаждаме на разни примадони.
Лицето на Сандекър помрачня. Той посочи към досието на Пит, което стоеше отгоре на купа документи пред Джордън.
— Не си свършил домашната си работа както трябва, иначе щеше да знаеш, че Дърк Пит е по-голям патриот от теб и мен, взети заедно. Малцина са тези, които са сторили толкова много за своята родина. Хората от неговия тип са останали малко на брой. Той все още си подсвирква „Янки Дудъл“ под душа и вярва, че ръкостискането е равносилно на сключен договор и че думата на човек е негово задължение. Той също може да бъде и дяволски хитър и лукав, стига да смята, че помага за запазването на звездите и ивиците20, американското семейство и бейзбола.
— Щом знае колко е критична ситуацията — каза Джордън озадачен, — защо даде уклончив отговор и напусна?
Сандекър го погледна, след това погледна частта от организационната схема на осветения отзад екран, където Кърн бе дописал „група Статс“.
— Силно си подценил Дърк — каза той с почти тъжен тон, — ти не знаеш и не би могъл да знаеш, че той вече е започнал да съставя план, с който ще увеличи шансовете за успех на твоята операция.
22
Пит не отиде направо към стария самолетен хангар на края на международното летище във Вашингтон, който наричаше свой дом. Той даде на Джордино куп инструкции и го отпрати с едно такси.
След това тръгна нагоре по Конститюшън авеню и стигна до един японски ресторант. Помоли за тихо сепаре в ъгъла, седна и си поръча. Между бульона от миди и асорти от сурова риба сашими, той стана от масата и се отправи към една телефонна будка до тоалетните.
Извади малко тефтерче с адреси от портфейла си и запрелиства телефонните номера. Накрая намери този, който търсеше: д-р Пърсивал Неш (Пърси Бомбата), Чеви Чейс, щата Мериленд. Неш бе чичо на Пит по майчина линия. Чудакът на рода Неш често се хвалеше как е прибавял по малко шери към бебешката кашичка на Дърк. Пит пъхна монетата и набра телефонния номер под името.
Изчака търпеливо шест иззвънявания, като се надяваше Неш да си е у дома. Така и се оказа. Той отговори половин секунда преди Пит да затвори.
— Доктор Неш на телефона — чу се един звучен младежки глас (той бе чукнал осемдесет и две).
— Чичо Пърси, аз съм, Дърк.
— О, боже мили, Дърк. Крайно време беше да чуя гласа ти. Не си се обаждал на стария си чичо от пет месеца.
— Четири — поправи го Пит. — Бях ангажиран с един проект в чужбина.
— Какво прави красивата ми сестра и онзи стар негодник политикът, за когото тя се омъжи. Те също не са ми се обаждали.
— Не съм ходил още вкъщи, но ако съдя по писмата им, мама и сенаторът са както винаги в сприхаво настроение.
— Ами ти, племеннико? Добре ли си със здравето?
— Във форма съм и съм готов да се състезавам с теб по бягане в Маринда парк.
— Помниш това, нали? Тогава трябва да си бил на не повече от шест годинки.