— Видя ли се със сенатора?
— Още не — каза Пит, като отхапа от яйцето. — Нямах възможност.
— Какви са ти плановете? — попита Лорън, като се вгледа с тъжен копнеж в опалово зелените очи на Пит.
— През следващите дни смятам да свърша това-онова по колите, без да си давам голям зор. Може би ако успея да стегна „Статс“-а навреме, ще участвам в състезанието за класически автомобили.
— Аз мога да измисля нещо много по-забавно от това да се цапаш с грес — каза тя с дълбок гърлен глас.
Тя обиколи масата, пресегна се и го сграбчи за ръката с изненадваща сила. Той почувства трепета на нейното желание и как то потече към него като сладък нектар. Внезапно той я пожела по-силно откогато и да било преди. Надяваше се единствено да има сили за втори път. След това сякаш привлечен от магнит, той се остави да бъде завлечен до кушетката.
— Не в леглото — каза дрезгаво тя. — Не и преди да си сменил чаршафите.
27
Хидеки Сума слезе от малкия си частен реактивен самолет „Мурмото“, следван от Моро Каматори. Самолетът бе кацнал на една хеликоптерна площадка до огромен пластмасов прозрачен купол, който се издигаше на петдесет метра височина. Разположен в центъра на парк с гъста облагородена растителност, куполът покриваше един огромен атриум, който обхващаше вътрешната сърцевина на един подземен град, наречен „Едо“ на името на града, който след реставрацията на Мейджи25 през 1868 бе преименуван на Токио.
Като първа част на новия подземен преден пост на Япония, град Едо бе проектиран и построен от Сума като мозъчен тръст за научноизследователска работа, който се състоеше от шестдесет хиляди души. Обградил атриума като огромен цилиндър, двадесететажният кръгъл комплекс съдържаше жилищни помещения за учените, офиси, обществени бани, зали за конференции, ресторанти, магазини, библиотека и свои собствени сили за сигурност, наброяващи хиляда души.
В по-малки подземни цилиндри, свързани с главния посредством тунели, се помещаваше комуникационното оборудване, отоплителните и охлаждащите системи, регулаторите за температурата и влажността, електрическите централи и пречиствателните съоръжения. Сложната конструкция на комплекса бе направена от керамичен бетон и на дълбочина достигаше до хиляда и петстотин метра.
Сума финансираше сам проекта си, без да прибягва до държавни субсидии. Всички закони или ограничения, които спъваха строителството, бяха тутакси преодолявани с помощта на огромната власт, която Сума бе разпрострял като пипала над държавните институции и подземния свят.
Той и Каматори се качиха в един таен асансьор, който ги отведе в анфиладата от офиси на фирмите му, които заемаха целия четвърти етаж на външния цилиндър. Секретарката му Тоши Кудо ги очакваше права зад вратата на силно охранявания му личен кабинет и апартамент. Просторните, разположени на три нива стаи бяха украсени с изящно изрисувани пана, стенописи и фрески. До стените имаше витрини с красива керамика и одежди от шестнадесети век, изтъкани от пищни брокати, атлаз и креп. Повечето стени бяха покрити с картини. Някои от тях изобразяваха морски и природни пейзажи, други — дракони, леопарди, тигри и ястреби, символизиращи воинската храброст на кастата на бойците.
— Мистър Ашикага Еншу ви очаква — съобщи Тоши.
— Името не ми е познато.
— Мистър Еншу е изследовател, чиято специалност е издирването на редки произведения на изкуството и уреждане на тяхната продажба — обясни Тоши. — Той се обади и каза, че е открил една картина, която ще попълни колекцията ви. Позволих си волността да го поканя тук, за да може да я представи на вашето одобрение.
— Разполагам с малко време — каза Сума, като погледна часовника си.
Каматори сви рамене.
— Нищо няма да ти струва да видиш какво ти е донесъл, Хидеки. Може да е открил картината, която ти от толкова време търсиш.
Той кимна на Тоши.
— Добре, покани го, моля те.
Сума се поклони, когато търговецът на произведения на изкуството влезе в стаята.
— Имали сте нова придобивка за моята колекция, мистър Еншу?
— Да, надявам се. Това е една картина, която вярвам, ще бъдете извънредно щастлив, че съм я намерил за вас — усмихна се топло Ашикага. Той имаше буйна прошарена коса, гъсти вежди и дебели мустаци.
— Моля, поставете я на стойката под светлината — каза Сума, като сочеше един триножник близо до един голям прозорец.
25
Мейджи — наименование на периода на царуване на император Муцухито от 1867 до 1912 година. — Б.пр.