— Казвам се Ашикага Еншу.
— Кой?
Мъжът стоеше пред тях, без да продума няколко секунди. Шоуолтър започна панически да се озърта наоколо, като се чудеше защо няма никой от охраната.
Изведнъж Орита се засмя.
— Страхотна маскировка, Джим. Успя да ни измамиш по страхотен начин.
Джеймс Ханамура свали прошарената си перука и отлепи веждите и мустаците си.
— Не е лошо, и аз така казвам. Особено след като успях да заблудя също и Хидеки Сума и неговата секретарка.
Шоуолтър изпусна дълбока въздишка и се потопи до брада във водата.
— Господи, така ме уплаши. Единственото, което се въртеше в главата ми, бе, че си преминал през охранителните пръстени с единствената цел да очистиш Орита и мен.
— Това саке не изглежда лошо. Останало ли е малко?
Орита му наля една чашка.
— Има цял кашон в кухнята. — След това лицето му внезапно придоби изненадано изражение. — Какво каза преди малко?
— Моля?
— За Хидеки Сума.
— Моята част от операцията. Посредством мними бизнес посредници успях да проследя и да открия, че автомобилната и самолетна корпорация „Мурмото“, както и параходната компания „Сушимо“ са притежание на Хидеки Сума, магнатът отшелник. „Мурмото“ и „Сушимо“ са само капка в морето. Този тип има повече авоари, отколкото целия щат Калифорния с Невада и Аризона отгоре.
— Онзи кораб, „Дивайн стар“, който експлодира, не принадлежеше ли на параходната компания „Сушимо“? — попита Шоуолтър.
— Да, наистина. Чиста работа, какво ще кажеш, а? Струва ми се, че Хидеки Сума е затънал до уши в тази каша.
— Сума е човек с огромна власт — каза Шоуолтър. — Той трупа богатството си по странни и заобиколни начини. Разправят, че ако нареди на министър-председателя Юнширо и на министрите от кабинета му да размахат ръце и да полетят, те ще се сбият в бързината кой пръв да скочи от прозореца.
— Ти наистина ли си бил при Сума? — попита Орита, учуден донемайкъде.
— Беше повече от лесно. Трябваше да видиш офиса и секретарката му. Подбрани са с голям вкус.
— Защо трябваше да се дегизираш?
— Идеята бе на група „Линкълн“. Сума колекционира картини от японския художник от шестнадесети век Масаки Шимцу. Джордън нае един изкусен фалшификатор да нарисува това, което артистичните среди наричат „неоткрит Шимцу“, картина, за която се знаеше, че Сума не притежава в колекцията си. След това, като почтения търсач на изгубени произведения на изкуството, Ашикага Еншу, аз му я продадох.
Шоуолтър кимна.
— Хитро, хитро. Трябва доста да си изучавал родното си японско изкуство.
— Един интензивен курс — засмя се Ханамура. — Сума започна да разправя как Шимцу е рисувал от балон. Той би наредил да ме разпънат и разчекнат, ако знаеше, че е похарчил сто четиридесет и пет милиона йени за един фалшификат, нарисуван от спътникова снимка.
— Какво целеше с това? — попита Орита със странно изопнато лице.
— За да поставя подслушвателни устройства в офиса му, естествено.
— Защо аз не знаех за това?
— Сметнах, че е най-добре вие двамата да не знаете какво прави другият — отговори Шоуолтър на Орита, — за да не можете да разкриете никаква важна информация, ако някой от вас се провалеше.
— Къде постави подслушвателните устройства? — Орита попита Ханамура.
— Две в рамката на картината. Третото в един триножник, който той е поставил до прозореца и четвъртото вътре в дръжката, с която се дърпат щорите. Последните две имат идеална връзка с един радиорелеен предавател, който поставих в едно дърво извън купола на градския атриум.
— Ами ако Сума има детектори против подслушване?
— Взех „назаем“ чертежите на електрическата инсталация на неговия етаж от зданието. Оборудването му против подслушване е първокласно, но то няма да открие нашите буболечки. И когато казвам буболечки, имам предвид буквалния им смисъл28.
Орита не можа да схване какво искаше да каже Ханамура.
— Не разбирам.
— Нашите миниатюрни приемателни и предавателни устройства не са направени да изглеждат като малки електронни предмети. Те са оформени така, че да изглеждат като мравки. Ако някой ги открие, той или няма да им обърне внимание, или просто ще ги смачка, без да се усъмни в нищо.