— Ако възникне някоя сигурна възможност, ще го убия.
29
Като следваше указанията на Лорън Смит от едната страна и на Ал Джордино от другата, Пит спусна „Статс“-а на заден ход надолу по рампата от ремаркето и го паркира между един червен „Хиспано-Суиза“ от хиляда деветстотин двадесет и шеста година — голям кабриолет, произведен във Франция — и един красив „Мармън V-16“ от хиляда деветстотин тридесет и първа със затворено купе. Наостри уши и се заслуша в двигателя, който бе форсирал за минута, за да се увери, че работи безупречно. След това завъртя ключа и го изключи.
Настъпило бе циганското лято. Небето бе ясно, денят топъл за ранна есен. Пит носеше широки панталони от рипсено кадифе и спортно велурено сако, докато Лорън изглеждаше сияйна в сиво-розовия си гащеризон.
Докато Джордино връщаше обратно пикапа с ремаркето на паркинга, Лорън застана на стъпалото на „Статс“ и отправи поглед към пистата, където имаше повече от сто класически автомобила, подредени около състезателното трасе „Вирджиния Мемориал“. Конкурсът за най-елегантна кола — шоу, на което колите се оценяваха и класираха по външен вид — бе съчетан със състезание между класическите автомобили, проектирани и конструирани за дълги пътувания и обиколки, което се състоеше в една обиколка на пистата.
— Всичките са толкова разкошни — каза Лорън в почуда, — никога не съм виждала толкова много екзотични коли на едно място.
— Оспорвано състезание — каза Пит, като вдигна капака и забърса двигателя. — За мен ще е голям късмет да взема трето място в моя клас.
— Кога ще се произнесе журито?
— Всеки момент.
— А състезанията?
— След конкурса. Тогава се обявяват победителите и се раздават наградите.
— С коя кола ще се състезаваш?
— Според програмата, с червения „Хиспано“ до нас.
Лорън погледна към привлекателния кабриолет, произведен в Париж.
— Смяташ ли, че ще можеш да го победиш?
— Не знам. „Статс“-ът е с шест години по-нов, но „Хиспано“ има по-голям двигател и по-леко шаси.
Джордино се приближи и заяви:
— Гладен съм. Кога ще ядем?
Лорън се засмя, целуна леко Джордино по бузата и извади една кошница за пикник от задната седалка на „Статс“-а. Те седнаха на тревата и хапнаха мортадела и сирене „Бри“ с подквасен хляб, придружено от пастет и плодове, и прокарано надолу с бутилка „Лунна долина“ от зинфандел29.
Членовете на журито дойдоха и започнаха да оглеждат колата на Пит за конкурса. Той бе категоризиран в клас Д, американски класически автомобили от 1930 до 1941 със затворен покрив. След петнадесет минути интензивно изследване те се ръкуваха с него и продължиха със следващата кола от неговия клас, „Линкълн V-12 Берлине“ от 1933 г.
Когато Пит и приятелите му успешно се справиха със зинфандела, по високоговорителите обявиха победителите. „Статс“-ът бе трети след едно спортно купе „Пакард“ от 1938 и лимузина „Линкълн“ от 1934.
Пит бе загубил една точка и половина от пълните сто, тъй като запалката за цигари на „Статс“ не работеше и системата за изхвърляне на отпадните газове не отговаряше напълно на оригиналния модел.
— По-добре е, отколкото очаквах — каза гордо Пит. — Не смятах, че ще се класираме.
— Поздравления — каза Франк Манкузо.
Пит погледна слисано минния инженер, който сякаш се бе появил отникъде.
— Ти пък откъде изскочи?
— Едно гълъбче ми каза, че ще бъдеш тук — каза приятелски Манкузо. — Затова реших да се отбия, да видя колите и да поговоря с теб и Ал по работа.
— Време ли е да започваме да действаме?
— Още не.
Пит се обърна и представи Манкузо на Лорън. Джордино просто кимна и подаде на новодошлия чаша вино от току-що отворената втора бутилка. Очите на Манкузо се разшириха, когато го представиха на Лорън.
Той погледна Пит с одобрително изражение, след което кимна към Лорън и „Статс“-а.
— Две класически хубавици. Имаш отличен вкус.
Пит се усмихна закачливо.
— Правя каквото мога.
— Страхотна кола — каза Манкузо, като гледаше очертанията на „Статс“. — Изработка на Ли Барън, нали?
— Точно така. Да не би да се занимаваш със стари автомобили?
— Брат ми е откачен на тази тема. Малкото, което знам за тях, го научих от него. — Той посочи към пътеката, която разделяше подредените автомобили. — Имаш ли нещо против да ме разведеш наоколо и да ми изнесеш лекция за всички тези изящни машини?