Танис и Ривъруайнд извлякоха Терос, следвани от Златна Луна Тя и Стърм скочиха от горящата клетка точно в момента, в който дървеният под се разпадна.
— Карамон! Вземи оръжията от фургона! — изкрещя Танис. — Стърм, иди с него. Флинт и Таселхоф — за вас остават торбите. Райстлин…
— Аз… трябва сам да взема торбата си — изрече магьосникът и се разкашля. — И жезъла. Никой друг не трябва да ги докосва.
— Добре. — Танис размишляваше трескаво. — Гилтанас…
— Не съм ти подчинен, за да ми заповядваш, Танталас — процеди елфът и затича към гората, без да се обръща.
Танис не успя да отвърне нищо. В този момент се върнаха Стърм и Карамон. Ръцете на воина кървяха. Оказа се, че зад фургона се бяха скрили двама драконяни.
— Размърдайте се! — извика Стърм. — Идват още! Къде е твоят приятел, елфът? — запита той подозрително.
— Избяга в гората. Но, моля те, не забравяй, че те ни спасиха живота.
— Така ли? — присви очи Стърм. — Май сътрудничеството между тях и стареца се оказа почти толкова опасно, колкото и среща с дракон!
Изведнъж от дима изникнаха шестима драконяни, които спряха при вида на воините.
— Тичайте към гората! — изкрещя Танис и се наведе да помогне на Ривъруайнд да пренесат Терос.
Отнесоха ковача на сигурно място, прикривани от Стърм и Карамон. И двамата забелязаха, че тези същества не приличаха на драконяните, с които се бяха сблъсквали досега. Броните и цветовете им бяха различни, а в ръцете си държаха арбалети и криви мечове, от които капеше някаква отвратителна течност. Тогава си припомниха приказките за драконяните, които се превръщали в киселина и чиито кости избухвали.
Карамон се втурна към тях като подивял и размаха меча си. Двама драконяни се строполиха на земята още преди да бяха разбрали какво става. Стърм нападна останалите четирима и успя да отреже главата на единия. Скочи срещу другите, но те се отдръпнаха далеч от обсега на меча му и ухилени зачакаха нещо.
Стърм и Карамон ги загледаха разтревожени и се чудеха какво става, но не задълго. Телата на мъртвите драконяни започнаха да се топят като мас в тиган. Издигна се жълтеникава пара, която се смеси с изтъняващия дим от горящата клетка, обгърна ги и двамата мъже се разкашляха. Почувстваха замайване и разбраха, че са отровени.
— Хайде! Връщайте се! — извика Танис откъм гората.
Стърм и Карамон запреплитаха крака сред дъжд от стрели. Около горящата клетка се насъбраха близо петдесет драконяни, които надаваха гневни крясъци. Те се спуснаха след тях, но нечий глас изрече: „Хай! Улсайн!“, и всички застинаха на място. От гората излязоха десет елфи, предвождани от Гилтанас.
— Куен талас увенелеи! — изкрещя той.
Карамон и Стърм най-накрая се присъединиха към останалите. Елфите прикриха отстъплението им.
— Последвайте ме — обърна се Гилтанас към спътниците на изискан общ език и направи знак на четирима елфи да вдигнат тялото на Терос.
Танис погледна назад към клетката. Драконяните стояха там и гледаха след тях.
— По-бързо! — пришпори ги Гилтанас. — Нямаме време за губене!
— Не искам да навлизам в Елфската гора — отвърна рязко Ривъруайнд.
— Няма страшно — успокои го Танис. — Имаш думата ми.
Варваринът го изгледа, но все пак тръгна заедно с останалите. Последни вървяха Карамон и Райстлин, които подкрепяха Физбан. Старецът гледаше назад към клетката, от която продължаваше да се издига тънка струя дим.
— Чудно заклинание. И никой не ми каза поне едно „благодаря“.
Елфите ги преведоха бързо през дивите пущинаци. Ако не бяха те, спътниците неминуемо щяха да се изгубят. Шумът от бойното поле постепенно заглъхна.
— Драконяните очевидно не изгарят от желание да ни последват в гората — усмихна се мрачно Гилтанас.
Танис вече бе видял укрилите се между дърветата въоръжени елфи и изобщо не се боеше от преследване.
Земята беше покрита с дебел пласт сухи листа. Голите дървета проскърцваха под напора на студения утринен вятър.
Спътниците се бяха схванали от неколкодневното пленничество и пристъпваха бавно, но се радваха, че могат да се раздвижат и стоплят. Гилтанас ги отведе на някаква полянка, където се бяха събрали и останалите затворници. Таселхоф огледа любопитно групата и поклати тъжно глава.
— Чудя се какво ли е станало със Сестън? Стори ми се, че успя да избяга.
— Не се притеснявай. — Танис го потупа по рамото. — Ще се оправи. Елфите не обичат земеровите, но няма да го убият.
Таселхоф отново поклати глава. Не елфите го притесняваха.
Пред бежанците се беше изправил един необикновено едър елф, който говореше нещо. Гласът му бе лишен от всякакви чувства, а изражението му беше сериозно и напрегнато.