— Всичко по реда си — прекъсна го Пайръс. — Какво са намислили онези глупаци, с които си се сдружил?
— Възнамеряват да освободят робите, да ги разбунтуват и така да принудят Верминаард да върне армията, която пътува към Куалинести.
— Само това?
— Да, велики. А сега трябва да предупредя Господаря на драконите.
— Дрън-дрън! Аз съм този, който ще потуши бунта, ако робите въстанат. Освен ако не кроят планове и за мен?
— Не, велики. Те много се боят от теб и затова ще изчакат, докато вие с Верминаард отлетите за Куалинести. Чак тогава ще освободят децата и ще се разпръснат в планините.
— Планът напълно подхожда на ограничената им интелигентност. Не се тревожи за Верминаард. Аз ще се погрижа да го осведомя, когато преценя, че е готов да научи новината. Назряват много по-важни събития. Много по-важни. Слушай внимателно. Днес този имбецил Тоде доведе един затворник… — Пайръс замълча и очите му проблеснаха. Гласът му премина в съскане. — Това е той! Онзи, когото търсим!
Мъжът застина от изненада.
— Сигурен ли сте?
— Естествено! — процеди злобно драконът. — Виждам го и в сънищата си! Той е там! Почти го докосвам! Цял Крин го търси, но аз го открих!
— Ще информирате ли Нейно Мрачно Величество?
— Не. Нямам доверие на вестоносците. Трябва лично да й доставя този човек, но сега не мога да напусна крепостта. Верминаард няма да успее сам да се справи с елфите. Дори тази война да е само фарс, все пак трябва да спазваме благоприличие. Освен това без тях светът ще стане по-добро място за живот. Ще отведа Вечния при Кралицата при първа възможност.
— Защо ми казвате всичко това? — запита мъжът с необичайно рязък тон.
— Защото ти трябва да го опазиш! — Пайръс намести по-удобно огромното си туловище. Плановете му се осъществяваха много скоростно. — Това, че посветената на Мишакал и мъжът със зеления камък пристигнаха при мен едновременно, е белег за могъществото на Нейно Мрачно Величество! Ще оставя на Верминаард удоволствието утре да се разправи с нея и приятелите й. Всъщност… — очите му светнаха — всичко може да мине съвсем гладко! Ако в суматохата премахнем мъжа със зеления камък, Верминаард може и да не разбере нищо! Когато робите се разбунтуват, намери този мъж. Доведи го тук и го скрий на най-долния етаж. Ще го отведа при Кралицата, когато унищожим хората и армията изличи Куалинести от лицето на Крин.
— Ясно. — Мъжът се поклони. — А моята награда?
— Ще си я получиш. А сега ме остави. Посетителят вдигна качулката си и излезе. Пайръс прибра криле, сви огромното си тяло на топка и остана така, вперил поглед в мрака. Чуваше се само хлипането на Сестън.
— Добре ли си? — попита тихо Физбан. Двамата с кендера седяха на балкона на третия етаж и не смееха да помръднат. Цареше пълен мрак — старецът беше затворил любопитното огънче под една ваза.
— Да — отвърна тъпо Тас. — Съжалявам, че не можах да се сдържа, въпреки че го очаквах, или нещо такова. Трудно ми е да приема, че някой, когото познаваш, може да се окаже предател. Мислиш ли-, че драконът ме чу?
— Не знам — въздъхна Физбан. — Въпросът е — какво да правим сега?
— Нямам представа — омърлуши се Тас. — Никога не съм се занимавал с мислене. Тръгнах с тях само защото смятах, че ще е забавно. Не можем да предупредим Танис и другите, тъй като не знаем къде са. А ако тръгнем да ги търсим, може да ни заловят и само да влошим нещата! — Той подпря брадичката си с ръце. — Знаеш ли, веднъж попитах баща ми защо кендерите са дребни, а не големи като хората и елфите. Много исках да бъда голям.
— И какво каза баща ти?
— Че сме били малки, защото сме вършели малките неща. „Ако се вгледаш по-внимателно в големите неща на този свят, ще видиш, че всички те представляват много малки неща, свързани по някакъв начин.“ Предполагам, че този огромен дракон представлява само множество малки частици кръв и плът. Разликата е в малките неща.
— Баща ти е много мъдър.
— Да. Не съм го виждал много отдавна. — Кендерът вирна брадичка и стисна устни. Ако баща му го видеше, нямаше да познае сина си в това дребно и разкиснато същество. — Но да оставим за Танис, Стърм и Златна Луна големите неща. Те ще се справят. А ние да се захващаме с малките, които не изглеждат толкова важни — като начало да спасим Сестън.
Глава 13
Въпроси.
Отговори няма.
Шапката на Физбан.
— Чух нещо и отидох да видя какво става, Танис — обясняваше Ебен. — Погледнах зад вратата на килията и видях, че един драконянин се е спотаил там и ни подслушва. Промъкнах се и го сграбчих за гърлото, но ме нападна втори. Съборих го и се втурнах след първия. Хванах го и го обезвредих, но реших, че е по-добре да се върна при жените.