— Колко дълго можеш да го задържиш? — изкрещя той докато завиваха зад ъгъла.
Старецът беше разтворил широко очи.
— Нямам представа! Изобщо не знаех, че го мога!
Изригна поредната огнена струя. Този път Таселхоф почувства горещината и погледна тревожно към Физбан. Магьосникът кимна.
— Едва го удържам!
— Дръж се! Почти стигнахме вратата! Той не може да мине през нея!
Тримата напуснаха галерията точно в мига, когато заклинанието окончателно изгуби силата си. Таселхоф затвори вратата и се подпря, за да си поеме дъх.
Но тъкмо когато щеше да каже „Успяхме!“, каменната стена се проби и от дупката, точно над главата му, се показа огромният нокът на дракона!
Сестън изпищя и хукна към стълбите.
— Не! — сграбчи го кендерът. — Натам са покоите на Верминаард!
— Към Стаята с механизма! — извика Физбан.
Те прелетяха през вратата, но не можаха да я затворят. Точно в този миг каменната стена рухна с трясък.
— Явно се налага да се запозная по-отблизо с драконите — измърмори Тас. — Чудя се дали не се намират някакви книги по темата…
— Вие сте в капан, плъхове такива! — избумтя отвън гласът на Пайръс. — Няма къде да отидете. Нищо не може да ме спре.
Чуха ужасен звук, като чегъртане по камък, и стените на Стаята с механизма се разтресоха.
— Струва ли си да бъдеш убит от дракон само за да го видиш? — попита тъжно Тас.
— Да бъда убит?! — Физбан сякаш се събуди. — От дракон? Досега никой не ме е обиждал така жестоко. Трябва да има някакъв изход… — Очите му засияха. — Надолу, по веригата!
— Веригата ли? — Тас помисли, че не е чул добре, защото стените наоколо се пропукваха, драконът ревеше и шумът беше невероятен.
— Хайде! Слизаме! — Старецът се ухили доволно и затича към тунела.
Сестън изгледа кендера въпросително. Точно тогава огромният нокът на дракона се показа през стената и двамата хукнаха след магьосника.
Когато стигнаха до колелото, Физбан вече пълзеше надолу по веригата, която излизаше от тунела. Спря до огромния зъбец, прибра полите на робата си и се хвана за първото й звено. Кендерът и джуджето побързаха да го последват. Тас тъкмо си мислеше, че може и да оцелеят, особено ако черният елф долу си е взел почивен ден, когато Пайръс се показа в шахтата.
Тунелът се разпадна и камъните полетяха към пода, разбивайки се на парчета с оглушителен тътен. Стените потрепериха и веригата се разклати. Драконът надвисна отгоре им, без да продума, изпепелявайки ги с червения си поглед. След това вдиша шумно и сякаш изтегли целия въздух от пространството. Тас инстинктивно стисна очи, но бързо ги отвори широко. Никога не бе виждал как дракон издишва огън и нямаше намерение да пропусне гледката — особено сега, когато надали щеше да има друг шанс.
От устата и носа на чудовището изригнаха пламъци. Първо го удари топлинната вълна и той едва не падна от веригата. Но огънят отново не ги засегна, Физбан се изхили доволно.
— Много умно, старче — ядоса се Пайръс, — но аз също съм магьосник и чувствам, че силата ти отслабва. Радвам се, че ти е весело. Обещавам ти, че ще стане още по-весело надолу!
Пламъците избухнаха отново, но този път не бяха насочени към трите тела, вкопчени във веригата, а в самата нея. Железните халки се нажежиха до червено. Драконът отново издиша и металът побеля. След третото издишване халките се стопиха, масивната верига се скъса и полетя в бездната.
Пайръс постоя малко, загледан надолу, след което отлетя към бърлогата си, доволен, че е унищожил шпионите, без да издадат тайната му.
В мрака, останал след него, освободеното за първи път от векове насам голямо колело изскърца и се завъртя.
Глава 14
Матафльор.
Магическият меч.
Бели пера.
Факлата на Марита освети огромното леговище на Кремък. Единствените предмети в него бяха един огромен леген и кофа, пълна с нещо, което миришеше на развалено месо.
Танис затаи дъх. Досега смяташе, че драконът в Ксак Тсарот беше внушителен, но размерите на Кремък го накараха да онемее. Бърлогата й бе нещо огромно, с диаметър може би четирийсет метра. Тя лежеше в цялата си дължина, а опашката й докосваше отсрещната стена. Спътниците застинаха и всички си помислиха едно и също — как огромната глава се надига и ги изпепелява със смъртоносния си огън. Същият огън, който беше унищожил Солас.
Но Марита влезе съвсем спокойно в помещението и след кратко колебание спътниците я последваха. Когато приближиха дракона, разбраха, че тя бе права. Състоянието му наистина беше окаяно — главата му бе сбръчкана от старост, а някога блестящата червена кожа, изпъстрена със сиви петна, беше провиснала грозно. Дишаше шумно и през отворената му уста се виждаха пожълтели и изпочупени зъби. По тялото му имаше дълбоки белези, а кожените му криле бяха изсъхнали и напукани.