— Но защо се събират? Какво би постигнал някой, ако контролира Солас, Хейвън и Равнините на изток? Търсачите ли са?
— Търсачите? Ха! Отвори си очите, Танис. Тези същества, драконяните, са рожба на някой много по-могъщ. А не малоумните Търсачи. И никой няма да си даде целия този труд, за да превземе две градчета от селски тип заради някакъв син жезъл. Това е война за завземане на територии! Някой иска да завладее Ансалон! До два дни животът в Крин, такъв, какъвто го познаваме, ще остане в миналото. Това е предсказанието на падналите звезди. Кралицата на мрака се е завърнала. Ние сме изправени пред враг, който, в най-добрия случай, иска да ни пороби, а може би дори да ни унищожи напълно.
— Какъв е съветът ти? — попита неохотно Танис. Усещаше настъпващата промяна и като всички елфи, я приемаше с неприязън и страх.
Райстлин се усмихна с чувство на превъзходство.
— Предлагам незабавно да отидем в Ксак Тсарот. И да тръгнем още тази нощ, като приемем помощта на Господарката на гората, макар да не знам какво има предвид. Ако до два дни не разберем какво се крие там, драконянските армии ще победят.
— Според теб какъв е този подарък? Меч ли е, или пари, както предположи Карамон?
— Брат ми е глупак — изрече студено Райстлин. — Ти не вярваш в подобно нещо, аз също.
— Какво е тогава? Райстлин присви очи.
— Дадох ти съвета си. Възползвай се от него, както ти е угодно. Аз зная своите причини да отида. Ще бъде опасно. Ксак Тсарот е изоставен преди триста години, но не смятам, че това ще продължи дълго.
— Прав си. — Танис замълча, но след малко попита: — Смяташ ли, че сме избрани, Райстлин?
Магьосникът отговори, без да се замисли:
— Да. Разбрах го в Кулите на Магията, а също и Пар-Салиан ми даде да го разбера.
— Но защо? — запита нетърпеливо Танис. — Ние не сме някакви герои, с изключение може би на Стърм…
— По-важното е кой ни е избрал? И с каква цел? Помисли над това, Танис!
Магьосникът се поклони иронично и закрачи към храстите, за да се присъедини към останалите.
Глава 12
Крилати сънища.
Дим на изток.
Мрачни спомени.
— Отиваме в Ксак Тсарот — заяви Танис. — това е решението ми.
— Така ли те посъветва магьосникът? — попита враждебно Стърм.
— Да, и смятам, че съветът му е разумен. Ако ние не стигнем там до два дни, ще го стори някой друг и най-големият подарък може да се окаже изгубен безвъзвратно.
— Най-големият подарък! — Очите на Таселхоф грейнаха. — Представяш ли си, Флинт! Безценни камъни! Или…
— Буре с бира и тава от пържени картофи на Отик — измърмори джуджето. — И хубав домашен огън. Но не в Ксак Тсарот!
— Е, да разбирам, че всички са съгласни — каза Танис. — Стърм, ако чувстваш, че от тебе има по-голяма нужда на север, тогава…
— Ще дойда с вас — въздъхна той. — Няма какво да правя на север. Самозаблуждавам се. Рицарите от моя орден са една неорганизирана сбирщина, която се крие в разпадащите се крепости и воюва единствено със събирачите на кредити.
Лицето му се сгърчи и той сведе глава. Танис изведнъж се почувства много уморен. Боляха го вратът, гърбът, раменете, а мускулите на краката му се бяха схванали. Понечи да каже нещо, но някой нежно го докосна по рамото. Вдигна глава и видя спокойното и хладно лице на Златна Луна, осветено от лунните лъчи.
— Изморен си, приятелю. Всички сме изморени. Но Ривъруайнд и аз се радваме, че идваш с нас. — Тя огледа с ясен поглед цялата група. — Радваме се, че всички вие идвате с нас.
Танис изгледа високия варварин и остана с убеждението, че той не беше съгласен с нея.
— Е, поредното приключение — избърбори Карамон и се изчерви от неудобство. — Нали така, Райст? — Той смушка брат си в ребрата. Райстлин не му обърна внимание, а погледна към Господарката на гората.
— Трябва да тръгнем веднага — заяви хладно той. — Споменахте, че можете да ни помогнете да прекосим планината.
— Всъщност и аз се радвам на торя решение. Надявам се моята помощ да ви бъде от полза.
Тя вдигна глава към небето. Приятелите проследиха погледа й и видяха горе някакви сенки.
— Проклет да съм! — възкликна невярващо Флинт. — Летящи коне! Какво ли още има да става?
— О! — пое си шумно въздух Таселхоф. Кендерът остана запленен от прекрасните синьобели животни, които кръжаха над тях и се спускаха все по-ниско. Плесна възторжено с ръце. Дори и в най-смелите си мечти не си бе представял, че ще лети. Заради това си струваше дори да се бие с всички драконяни в Крин.