Пегасите кацнаха и вятърът от могъщите им криле разклати дърветата и тревата. Един огромен кон с криле, които докосваха земята, приближи почтително към Господарката на гората и се поклони. Осанката му излъчваше гордост и благородство. Останалите също се поклониха.
— Ти ли ни призова? — попита я водачът. Моите гости имат спешна работа на изток. Моля ви да ги отнесете през планините Истуол със скоростта на вятъра.
Пегасът изгледа учудено спътниците, отиде при тях и започна да ги оглежда един по един. Тас посегна да го погали по носа но той присви уши и отдръпна главата си. А когато стигна до Флинт, изсумтя отвратено и се обърна към Господарката.
— Кендер? Човеци? И джудже?
— Аз пък не съм приритал за услугите ти, кон такъв! — изсъска Флинт.
Еднорогът само се усмихна. Пегасът се поклони резервирано.
— Добре, Господарке. — Той пристъпи грациозно към Златна Луна и прегъна предния си крак, за да го възседне по-лесно.
— Недей да коленичиш пред мен. Научих се да яздя още преди да проходя. Не ми е нужна помощ. — Тя подаде жезъла на Ривъруайнд, обгърна шията на коня и възседна широкия му гръб. Сребристозлатната й коса проблясваше под лунните лъчи, а лицето й бе чисто и хладно като мрамор; В този момент наистина изглеждаше като принцеса.
Златна Луна пое жезъла от Ривъруайнд и запя с висок глас. Воинът я погледна с обожание и се качи зад нея. Обхвана с ръце кръста й и също запя.
Останалите също се качиха на конете, окрилени от песента. Пегасите се понесоха, издигаха се все по-нависоко, описвайки кръгове над гората. Сребърната и червената луна обливаха долината и облаците с червеникава светлина, която пурпурната нощ жадно поглъщаше. Гората остана зад тях и последното нещо, което спътниците видяха, бе Господарката, застанала самотна върху тъмната земя като ослепителна звезда: Един по един всички се оклюмаха.
Таселхоф се бори най-дълго с вълшебния сън. Омагьосан от вятъра, който брулеше лицето му, и от гледката на огромните дървета, които сега приличаха на играчки, кендерът остана буден дълго след като всички заспаха, Флинт беше подпрял глава на гърба му и звучно хъркаше. Златна Луна спеше в прегръдката на Ривъруайнд, който бе положил глава на рамото й. Карамон се беше вкопчил във врата на своя кон и дишаше тежко, а брат му се бе облегнал на гърба му. Стърм спеше дълбоко, сънят бе изгладил от лицето му бръчките на болката. Дори брадатата физиономия на Танис беше спокойна и освободена от грижите и отговорността.
Тас се прозя.
— Не — измънка той, премигна няколко пъти и се ощипа.
— Заспивай, малък кендер — посъветва го весело пегасът. — На смъртните не им е отредено да летят. Този сън е за собствената ти безопасност. Не искам да се паникьосаш и да паднеш.
— Няма — възпротиви се Тас и отново се прозя. Главата му клюмна. Вратът на летящия кон беше топъл и удобен, козината му бе мека и ароматна. — Няма да се паникьосам — измърмори сънено кендерът. — Никога не се паникьосвам — И заспа.
Полуелфът се събуди и видя, че лежи на някаква поляна. Водачът на пегасите стоеше над него и се взираше на изток. Танис се надигна.
— Къде сме? Това не е град. — Той се огледа. — Та ние дори не сме прекосили планините!
— Съжалявам. Не можем да ви отнесем до планините Истуол. На изток ни възпира голямо бедствие. Въздухът е изпълнен с мрак, и то такъв, какъвто не съм виждал в Крин от безброй… — Той замълча, сведе глава и започна да рие нетърпеливо с копито. — Не смея да продължа нататък.
— Къде сме? — попита отново обърканият Танис. — И къде са другите пегаси?
— Изпратих ги у дома. Останах да бдя над твоя сън, но ти вече си буден и аз също трябва да се прибирам. — Той го изгледа свъсено. — Не знам кой пробуди злото в Крин. Надявам се да не сте ти и спътниците ти.
Той разпери огромните си криле.
— Чакай! — Танис скочи на крака. — Какво…
Пегасът подскочи, издигна се във въздуха, направи два кръга и отлетя на запад.
— Какво зло? — замисли се Танис, въздъхна и огледа обстановката. Спътниците му спяха дълбоко, разположени в най-различни пози. Загледа се в хоризонта и опита да събере мислите си. Слънцето щеше да изгрее всеки момент. Първите лъчи на зората вече розовееха на изток. Намираха се сред обширна прерия и докъдето стигаше погледът, не се виждаше нито едно дърво, а само висока трева, която се стелеше на талази.
Танис се зачуди какво беше имал предвид пегасът, като говореше за препятствие, и се загледа в изгрева, докато чакаше приятелите му да се събудят. Въпросът къде се намираха го притесняваше много, защото чувстваше, че Ривъруайнд навярно познава тази тревиста земя като петте си пръста. Той се протегна, освежен от необикновения сън, сякаш беше спал дни наред, и погледна на изток.