Дрехите на Флинт бяха съвършено мокри. Той трепереше от студ и се оплакваше от болки в ставите. Танис се разтревожи.
Знаеше, че джуджето страда от ревматизъм, и си припомни думите му, че се бои някога да не го забави, затова стана, извика кендера и го отведе настрани.
— Знам, че в една от торбите ти има нещо, което ще прогони студа от кокалите на джуджето, ако разбираш какво имам предвид.
— Ами да — отвърна Тас и лицето му грейна. Той разрови първата торба, след това втората и накрая измъкна малка сребърна бутилка. — Бренди. От най-доброто на Отик.
— Излишно е да питам дали си го платил, нали? — ухили се Танис.
— Ще го платя — засегна се кендерът. — Веднага щом се върна.
— Да бе, вярвам ти! — Полуелфът го тупна по рамото. — Дай малко на Флинт, но не прекалявай. Просто колкото да го сгрее.
— Добре. И ще поемем водачеството-- ние, могъщите воини. — Тас се засмя и отиде при джуджето, а Танис се върна при останалите, които мълчаливо опаковаха остатъците от обяда и се подготвяха да поемат отново на път. „На всички ще ни дойдат добре няколко глътки от брендито на Отик“, помисли си той. Златна Луна и Ривъруайнд не си бяха продумали цяла сутрин и Танис се чудеше по какъв начин да облекчи душевните им страдания. Надяваше се единствено, че с времето болката ще отшуми.
Около час след като бяха обядвали, спътниците изминаха доста път, тъй като джунглата се беше разредила. Но тъкмо когато мислеха, че блатото е свършило, твърдата почва внезапно изчезна. Изморени, потиснати от отвратителната воня и обезверени, те нагазиха отново в тинята.
Тя обаче не направи никакво впечатление на Флинт и Таселхоф които се бяха откъснали далеч пред останалите. Кендерът бързо беше „забравил“ предупреждението на Танис да пийнат „съвсем по малко“ и течността затопляше кръвта им и разведряваше мрачната атмосфера. Двамата си разменяха бутилката, докато накрая я изпразниха и поеха прегърнати напред, бърборейки весело за това, какво ще направят ако срещнат някой драконянин.
— Ще го вкаменя, да знаеш! — Джуджето завъртя над главата си въображаема брадва. — Бааам! И право в тиквата на гущера!
— Обзалагам се, че Райстлин може да ги вкаменява само с поглед! — Тас изимитира мрачната физиономия на магьосника. Двамата се засмяха гръмко, но бързо снишиха гласове и се озърнаха назад, за да видят дали Танис не ги гледа.
— На бас, че Карамон ще забоде вилицата си в някой драконянин и ще го излапа! — не спираше джуджето.
Тас се задави от смях и избърса сълзите си. Изведнъж стигнаха до края на подгизналата земя. Таселхоф с мъка удържа Флинт, когато залитна и едва не падна във водата, която този път се простираше толкова надалеч, че дори висящ мост не би я прехвърлил. Отгоре плуваше широк голям дънер.
— Е, това е вече мост! — каза Флинт и отстъпи крачка назад, за да фокусира дървото. — Няма да лазим като паяци по онези гадни мрежи от трева. Хайде.
— Няма ли да изчакаме другите? Танис ще се сърди, че сме се отделили.
— Той ли? Пфу! — изсумтя джуджето. — Ей сега ще му покажем.
— Добре — съгласи се радостно Таселхоф, скочи върху дървото и се подхлъзна леко. Направи няколко бързи крачки, разкрачвайки крака, както бе виждал веднъж да го правят въжеиграчите на летния панаир.
— Внимавай! Хлъзгаво е! — предупреди той Флинт.
Джуджето стъпи на дървото и го разлюля. Незасегнатата от брендито част на съзнанието му твърдеше, че никога не би го сторил в трезво състояние. Твърдеше още, че постъпва глупаво, като не изчаква останалите, но той така и не я чу. Отново се чувстваше млад.
Таселхоф беше изцяло зает да се прави на Великолепната Мирго и когато вдигна глава, видя, че наистина има публика — един драконянин беше застанал точно пред него. Тас изтрезня моментално. Не че изпита страх, но определено се изненада. Все пак запази достатъчно самообладание, за да направи две неща — да извика високо: „Танис, засада!“, и веднага след това да извади хупака си и да го размаха във въздуха.
Тези действия свариха драконянина неподготвен. Той се стъписа и отстъпи назад. Тас едва не падна във водата, но се задържа и трескаво започна да мисли какво да стори по-нататък. Огледа се и видя, че на брега е застанал втори драконянин. Озадачи се, когато видя, че не са въоръжени, но още преди да осмисли това странно обстоятелство, чу зад себе си рев. Беше забравил напълно за джуджето.
— Какво става? — изкрещя Флинт.