— Какво става? — попита рязко командирът.
Другият му отвърна на общия език. Танис ги слушаше внимателно и разбра, че двамата принадлежаха към различни видове — онези с робите очевидно бяха магьосници и жреци и май не говореха на един и същи език освен общия. Военният беше разтревожен.
— Къде е вашият жрец Бозак? Трябва да ни каже какво да правим.
— Главата на нашия орден не е тук. — Онзи с робата бързо възвърна самообладанието си. — Един от тях долетя и го взе със себе си, за да се разберат с бог Верминаард за жезъла.
— Но драконът никога не говори, когато жрецът го няма! На моите хора това не им се нрави. Направи нещо, и то по-скоро!
— Защо се бавите? — изсвистя като вятър гласът на дракона. — Доведете ми воина!
— Направете каквото казва! — Драконянинът с робата махна с ръка, няколко същества извлякоха кървящия Карамон за ръцете и го изправиха пред дракона с гръб към огъня. Съвсем наблизо лежаха синият жезъл, жезълът на Райстлин, оръжията и торбите им.
Воинът вдигна глава, за да погледне чудовището, обаче очите му се замъглиха от сълзите и кръвта, която струеше от местата, където се бяха забили бамбуковите трески. Драконът се извисяваше над него, но димът от огромния огън скриваше чертите му.
— Ще чуеш нашата присъда без отлагане, човешка отрепко. — изсъска чудовището и размаха огромните си криле. Драконяните се отдръпнаха панически. Очевидно знаеха какво ще последва.
Карамон го погледна без страх.
— Брат ми умира — изкрещя той. — Прави с мен каквото пожелаеш! Аз искам само едно нещо — върни ми меча, за да загина в битка!
Драконът се изсмя и драконяните се присъединиха към него с гърлените си звуци. Той се залюля напред-назад, сякаш се канеше да скочи върху воина и да го погълне.
— Звучи ми забавно. Дайте му оръжието! — заповяда драконът и размаха огромните си криле. Изви се вятър, който разпръсна искри от огъня.
Карамон разбута пазачите, взе меча си от купчината и го вдигна към чудовището, изпълнен с омраза и ярост.
— Не можем да го оставим сам! — изруга Стърм и пристъпи, готов да се хвърли в битка.
Изведнъж от сенките се чу глас.
— Псст… Танис! Полуелфът се обърна.
— Флинт! — възкликна той и погледна разтревожено към пазачите, но те наблюдаваха представлението. Танис отиде в дъното на клетката, където беше застанало джуджето.
— Изчезвай оттук! Не можеш да помогнеш с нищо. Райстлин умира, а драконът…
— …е Таселхоф — прекъсна го джуджето.
— Какво? Я повтори!
— Драконът е Таселхоф. Танис изгуби дар-слово.
— Направен е от камъшит — обясни припряно джуджето. — Тас се промъкна отзад и надникна вътре. Той е кух! Всеки, който влезе вътре, може да размахва крилете му и да говори през една тръба. Предполагам, че така жреците държат тези гнусни същества в подчинение. Както и да е, Таселхоф в момента се прави на дракон, пляска с криле и заплашва да изяде Карамон.
Танис си пое дълбоко въздух.
— И какво предлагаш? Наоколо има стотици драконяни! Няма да им отнеме много време, за да разберат какво става.
— Идете при Карамон. Ти, Стърм и Ривъруайнд. Вземете оръжията си, торбите и жезъла. А аз ще помогна на Златна Луна да отнесем Райстлин в гората. Тас е наумил нещо. Просто бъдете готови.
Танис изстена.
— На мен още по-малко ми харесва — изръмжа джуджето. — Не съм много щастлив, че животът ми е в ръцете на някакъв плиткоумен кендер, но, в крайна сметка, той е драконът тук.
— Определено — изрече полуелфът и хвърли един поглед към чудовището, което надаваше вой, пляскаше с криле и подскачаше напред-назад пред смаяните драконяни.
Той отведе Стърм и Ривъруайнд при Златна Луна, която през цялото време стоеше до Райстлин. Обясни им ситуацията и рицарят го изгледа така, сякаш бе по-луд и от магьосника. Ривъруайнд само поклати глава.
— Ако имате по-добър план, кажете го — завърши Танис. Двамата погледнаха първо дракона, после него и едновременно свиха рамене.
— Златна Луна да тръгва с джуджето — разпореди Ривъруайнд.
Жената понечи да възрази, но варваринът я изгледа с безизразно лице и тя преглътна протеста си.
— Моля ви, милейди, останете с Райстлин — намеси се Стърм. — Ние ще донесем вашия жезъл.
— Само побързайте — отрони тя с побелели устни. — Той наистина е на ръба на смъртта.
— Ще побързаме. Имам чувството, че само да започнем, всичко ще се развие мълниеносно! — Стърм я потупа по ръката.
Ривъруайнд продължаваше да гледа Златна Луна. Понечи да каже нещо, но поклати раздразнено глава, обърна се и застана до Танис. Стърм се присъедини към тях и тримата започнаха да се промъкват между драконяните.