— Остави ме! — изрева джуджето толкова свирепо, че рицарят се сепна и го пусна. То отново се затича към горящия дракон, а Стърм въздъхна и тръгна след него с насълзени от дима очи.
— Таселхоф Бърфут! — изкрещя Флинт. — Идиот такъв! Къде си?
Не получи отговор.
— Таселхоф! Ако не излезеш, ще те убия! Не ме карай… — По бузите му се стичаха сълзи от безсилие, гняв, скръб и дим.
Горещината беше непоносима. Тя изгаряше дробовете на Стърм и той разбра, че няма да издържат дълго. Хвана здраво джуджето, дори се приготви да го удари, само и само да го изнесе оттук. Тогава видя раздвижване в края на пламтящата купчина. Разтри очи и отиде да погледне отблизо.
Драконът бе паднал странично. Главата му, която беше скрепена към тялото с дълга камъшитена шия, щеше да пламне всеки момент. Стърм отново видя, че нещо се движи.
— Флинт! Виж! — Рицарят изтича до главата, но джуджето вече го беше изпреварило. От устата на дракона се показваха два малки крака, обути в син чоропогащник, които ритаха с всичка сила.
— Тас! Излизай оттам! Главата ще пламне всеки момент!
— Не мога! Заклещен съм! — чу се приглушен глас. Стърм започна трескаво да обмисля как да освободи кендера, докато Флинт го хвана за краката и го задърпа.
— Оох! Престани! — изпищя Тас.
— Не става — изпухтя джуджето. — Здравата е заседнал. Огнената стихия пропълзя по врата на дракона и Стърм извади меча си.
— Ще му отрежа главата. Не виждам друг начин. — Той прецени ръста на кендера и като се молеше ръцете му да не са вдигнати нагоре, замахна към врата на дракона. Флинт стисна очи. Острието на меча се стовари върху дракона и главата му се отдели от тялото. Кендерът изпищя, но Стърм не разбра дали от болка, или от изненада.
— Дърпай! — викна на джуджето.
Флинт сграбчи камъшитената глава и я задърпа встрани от горящото туловище. В този момент от дима изникна висока тъмна фигура. Рицарят се извърна с вдигнат меч, но беше Ривъруайнд.
— Какво пр… — Варваринът изгледа драконовата глава и помисли, че двамата са си изгубили ума.
— Кендерьт е вътре! — извика Стърм. — Тук не можем да разцепим главата. Драконяните ще пи обкръжат всеки момент. Трябва да…
Думите му заглъхнаха в поредния огнен взрив, но Ривъруайнд успя да види сините крака, които стърчаха от устата на дракона. Пъхна пръсти в едната очна кухина на главата и я дръпна. Стърм я хвана от другата страна и двамата тичешком се отдалечиха от лагера. Малкото драконяни, на които се натъкнаха, побягнаха като попарени при вида па тачи гледка.
— Хайде, Райст. — Карамон бе положил ръка около раменете на брат си. — Опитай да се надигнеш. Трябва да се махаме оттук. Как си?
— Както винаги — прошепна с горчивина Райстлин. — Помогни ми да стана. Чака… А сега ме остави поне за малко на мира. — Той се подпря па едно дърво и въпреки че трепереше, успя да се задържи изправен.
— Добре, Райст — обиди се Карамон и се отдръпна. Златна Луна изгледа с отвращение магьосника, спомняйки си безмерната скръб па брат му, когато той умираше. Тя им обърна гръб и зачака останалите, загледана в плътния дим.
Пръв се появи полуелфът, който тичаше толкова бързо, че не успя да спре навреме и се блъсна в Карамон. Воинът го задържа с огромните си ръце и го изправи на крака.
— Благодаря! — извини се останалият без дъх Танис и се наведе с ръце на коленете, за да се свести. — Къде са другите?
— Не сте ли заедно?
— Разделихме се. — Той си пое дълбоко дъх, но се закашля, когато димът влезе в дробовете му.
— Су Торак! — внезапно извика Златна Луна.
Двамата мъже се извърнаха едновременно и онемяха от гротескната картина, която изникна от непрогледния дим — към тях се носеше главата на дракон, изплезил раздвоен син език. Танис премигна, но в същия момент чу зад себе си звук, който едва не го накара панически да се покатери па първото дърво. Все пак успя да преодолее страха си и се обърна със свито сърце и вдигнат меч.
Райстлин се смееше!
Танис никога не го беше чувал да се смее, дори и като дете, и се помоли никога повече да не го чуе. Карамон гледаше брат си с почуда, а Златна Луна го наблюдаваше с ужас. Накрая ужасният звук затихна, но Райстлин продължи да се смее беззвучно. Златните му очи отразяваха обхванатия в пламъци лагер на драконяните.
Танис потръпна и се обърна. Чак сега видя, че Стърм и Ривъруайнд носеха главата, а пред тях припкаше Флинт, нахлупил драконянски шлем. Полуелфът изтича да ги посрещне.
— Какво става, в името на…
— Кендерът се заклещи в това и трябва да го извадим — прекъсна го Стърм. Двамата с Ривъруайнд сложиха главата на земята, дишайки тежко. Стърм изгледа смеещия се Райстлин. — Какво му става? Още ли е натровен?