— Тук сме в безопасност — увери ги Златна Луна и посочи с поглед статуята.
Карамон повдигна недоверчиво вежди, а Стърм се намръщи и поглади мустаците си. И двамата бяха твърде деликатни, за да се усъмнят на глас в думите на Златна Луна, но Танис знаеше, че няма да мигнат, ако някой не стои на пост. До зазоряване не оставаше много, а всички се нуждаеха от почивка. Райстлин вече спеше, увит в робата си, в един тъмен ъгъл на помещението.
— Струва ми се, че Златна Луна е права — заяви Таселхоф. — Явно сме намерили старите богове. Нека им се доверим.
— Елфите никога не са се отказвали от тях, нито пък джуджетата — възпротиви се Флинт. — Реоркс, например, е един от древните богове. Ние го почитаме още от времето на Катаклизма.
— Почитате ли, или му се жалвате, че народът ви е прогонен от Кралството и е натикан под Планината? Не, не се ядосвай! — Танис вдигна ръка, защото видя, че лицето на Флинт се налива с кръв. — И ние също хленчихме на боговете, когато изгубихме земите си. Познаваме ги и зачитаме паметта им точно както паметта на мъртвите. Елфите и джуджетата отдавна нямат свои свещеници. Аз помня Мишакал. Помня какво са ми разказвали за нея като дете, а също и историите за дракни. Детски приказки, както би казал Райстлин. Но нашето детство отново е тук и ни преследва — или ще ни спаси. Тази нощ станах свидетел на две чудеса — едното зло, другото добро. Доверявам се на сетивата си и затова се налага да повярвам и в двете. Но… — въздъхна той. — Предлагам все пак да стоим на пост. Съжалявам, Златна Луна, иска ми се вярата ми да е силна колкото твоята, но…
Стърм пое първата смяна. Останалите се завиха с одеялата и легнаха на пода. Рицарят преброди осветените от луната помещения по-скоро по навик, отколкото защото долавяше някаква реална заплаха. Чуваше студения северен вятър отвън но вътре беше топло и удобно. Дори прекалено удобно.
Той седна в основата на статуята и почувства как го обзема блажен покой. По някое време се сепна, скочи и с ужас установи, че дремеше на поста си. Това беше непростимо! Рицарят реши да се накаже, като обикаля непрекъснато до края на смяната. Надигна се, но спря. Дочу песен. Пееше жена. Той се огледа панически с ръка на меча, но след това я отпусна, познал и песента, и гласа. Беше на майка му. Стърм се върна в ония години. Бягаха от Соламния и пътуваха сами, придружени от един доверен прислужник, който умря, преди да стигнат до Солас. Песента представляваше един от онези безсловесни напеви, по-стари и от самите дракони. Майка му го прегръщаше и прогонваше страха му с тази нежна и проста песен. Стърм притвори очи. Налегна го блажен сън, както и спътниците му. Само жезълът на Райстлин сияеше в мрака.
Глава 17
Пътеките на мъртвите.
Новите приятели на Райстлин.
Танис се събуди от трясък на метал по пода на храма и скочи с ръка на оръжието.
— Извинявай — усмихна се виновно Карамон, — изтървах нагръдника си.
Полуелфът си пое дъх, протегна се и отново се загърна с одеялото. Гледката на воина, който си слагаше доспехите с помощта на Таселхоф, му напомни какво ги чакаше днес. Видя Стърм да нагласява бронята си и Ривъруайнд, който лъскаше меча си. Танис решително прогони от съзнанието си мисълта за опасностите, с които щяха да се сблъскат днес.
А това не беше лесно заради елфската му същност. Елфите почитаха живота и макар да вярваха, че смъртта е само преминаване в друго ниво на съществуване, смятаха, че тя съкращава живота на това ниво. Сега Танис трябваше да принуди човешката си същност да поеме управлението на мислите и делата му Щеше да му се наложи да убива и може би да приеме смъртта на някои от хората, които обичаше. Спомни си какво беше изпитал вчера, когато смяташе, че Ривъруайнд е загинал. Той се намръщи и стана рязко, сякаш се беше събудил от кошмарен сън.
— Всички ли са будни? — попита и почеса брадата си. Флинт пристъпи към него и му подаде хляб и резен сушено еленско месо.
— Да, дори закусихме. А ти можеш да проспиш и Катаклизма.
Танис загриза месото без апетит, след което сбърчи нос и попита:
— На какво мирише?
— Магьосникът пак вари нещо — намръщи се джуджето и седна до него. Извади от торбата си парче дърво и започна ожесточено да го дялка. Разхвърчаха се трески. — Сипа в чашата някакъв прах, наля вода и го изпи, но чак като усмърдя навсякъде.
Дори не искам да знам какво пие.
Танис се съгласи и продължи да дъвче месото. Райстлин четеше заклинания от книгата си и мърмореше думите, които трябваше да запамети. Полуелфът се зачуди дали магьосникът разполага с някакво заклинание срещу дракони. Не помнеше много добре преданията, които беше слушал преди цяла вечност от барда Куивален Сот, но знаеше, че срещу драконите помагаха само заклинанията на много могъщ магьосник, тъй като в яростта си драконът сам сътворяваше много мощни заклинания — нещо, в което се бяха уверили със собствените си очи.