Твърде късно. Кендерът изпищя ентусиазирано и се спусна по веригата. Танис и Флинт го последваха. Полуелфът започна да се спуска внимателно, точно над главата на Таселхоф, но Флинт не можа да се хване както трябва и се приземи право на дъното на казана.
Драконяните бяха притиснали воина до стената. Той успя да отблъсне единия и извади камата си, за да посрещне втория, но съществото изби оръжието му и се хвърли да издере очите му. Воинът хвана ръцете му и ги изви далеч от лицето си. Двете същества се вкопчиха едно в друго.
Другият драконянин се свести и посегна към меча си, но движението му бе възпряно от увисналия на веригата Стърм, който го ритна в лицето с тежкия си ботуш. Драконянинът политна назад. Рицарят се спусна към него и замахна с плоската страна на меча, но съществото успя да го отбие с голи ръце.
— Махни се от мен! — изрева в този момент Флинт от дъното на казана. Шлемът му се беше свлякъл над очите, а огромният крак на Карамон бе стъпил на гърдите му. В пристъп на необуздана ярост джуджето повдигна шлема си и понечи да стане, но от движението му воинът изгуби равновесие и залитна към драконянина. Съществото отстъпи и той заби нос във веригата. Драконянинът замахна с меча си, но Карамон се наведе и острието издрънча върху веригата. Флинт се хвърли към него, заби глава в корема му и двамата се строполиха на земята. Казанът се разлюля.
— Стой там! — изръмжа Танис на Таселхоф и скочи в мелето.
Тас се подчини неохотно и увисна с една ръка на веригата, хванал в другата камък, с който се надяваше да уцели някой враг по главата.
Казанът продължи да се спуска и да се люлее под тежестта на биещите се, а другият, пълен с ругаещи драконяни, се издигаше.
Ривъруайнд, застанал до джуджетата на ръба на дупката, не виждаше почти нищо в гъстата мъгла. Но чуваше ругатните и шума от схватката в казана. Тогава от мъглата изплува другият казан — с драконяните, раззинали устни, от които се подаваха дълги червени езици. Само след няколко минути той, Златна Луна, Райстлин и петнайсетте джуджета щяха да се озоват срещу двайсет разярени драконяни!
Варваринът се извърна, блъсна се в някакво джудже и се втурна към механизма. Трябваше да го спре по някакъв начин. Огромното колело се въртеше бавно и веригата скърцаше. Тъкмо обмисляше дали ще успее да го застопори с голи ръце, когато пред него се изправи фигура в червено. Райстлин отиде до колелото и прецени скоростта, след което пъхна магическия си жезъл между зъбците и пода. Той се огъна, но дървото устоя! Механизмът спря.
— Ривъруайнд! — извика Златна Луна.
Той изтича към ръба, следван от Райстлин. Скупчените около дупката джуджета се забавляваха и наслаждаваха на на-вярно най-интересната случка в живота си. Само Бупу се отдръпна и тръгна след Райстлин, като все гледаше да се хване за робата му.
— Карк-умат — пое си шумно дъх Ривъруайнд, след като погледна кълбата дим под краката си.
Карамон тъкмо изхвърляше от казана единия драконянин, който падна с писък в мъглата. Лицето на воина беше издрано и рамото му кървеше. Стърм, Танис и Флинт се биеха с другия, който изглеждаше решен да ги убие с цената на всичко. Накрая Танис разбра, че ударите не помагат и го промуши с камата. Съществото се свлече и се вкамени, пленявайки оръжието му.
Казанът отново се разлюля и всички залитнаха.
— Вижте! Имаме си компания! — извика Таселхоф и пусна веригата.
Танис вдигна глава и видя увисналия само на метър от тях втори казан, пълен с въоръжени до зъби драконяни, които се подготвяха за абордаж. Двама вече се бяха покачили на ръба му и се канеха да прелетят в мъглата. Карамон се пресегна и замахна с всичка сила към единия, но не го улучи.
Воинът изгуби равновесие и падна, разклащайки опасно казана. Озова се с лице към бездната и твърдата земя отдолу. Стърм го сграбчи за яката и го издърпа обратно. Казанът се разлюля още по-силно, Танис се свлече на пода и откри, че драконянинът вече се е превърнал в прах и камата му е свободна.
— Идват! — изкрещя Флинт и помогна на полуелфа да се изправи.
Единият от драконяните се хвърли към техния казан и увисна, вкопчен в ръба. Съоръжението отново се разлюля.
— Стой там! — Танис избута Карамон до отсрещната стена, опитвайки се да уравновеси казана. Стърм удари съществото по пръстите, за да го накара да се пусне. Тогава скочи втори драконянин, но за разлика от първия прецени разстоянието по-добре и се приземи точно до рицаря.
— Не мърдай оттам! — изкрещя Танис на Карамон, който инстинктивно понечи да се включи в схватката.