Огромният воин се върна на мястото си и възстанови равновесието на казана. Драконянинът, който се беше вкопчил в ръба, отпусна позеленелите си пръсти, разтвори криле и потъна надолу в мъглата. Танис се обърна да посрещне другия нашественик, но събори Флинт на земята. Полуелфът залитна. Казанът се залюля и той успя да съзре далеч долу руините на град Ксак Тсарот. Отдръпна се замаян и видя как промъкналият се зад гърба на драконянина Таселхоф го удря по главата с камък. На пода на казана Флинт сграбчи изтърваната кама на Карамон и я заби в крака на съществото. Драконянинът изпищя. Танис се огледа отчаяно, тъй като разбираше, че всеки момент ще долетят още драконяни. Но щом зърна надничащите в дупката Ривъруайнд и Златна Луна, в очите му проблесна лъч надежда.
— Издърпайте ни! — изкрещя, но в същия момент нещо го удари по главата и той изгуби съзнание.
Райстлин не чу вика му, защото вече се беше заловил на работа.
— Елате, приятели мои — каза меко той и омагьосаните джуджета побързаха да се скупчат около него. — Онези шефове долу искат да ме наранят.
Джуджетата се намръщиха и размахаха юмруци в посока на драконяните.
— Но вие можете да ми помогнете, като ги спрете.
Те го изгледаха невярващо. Наистина, бяха му приятели, но чак пък толкова…
— Всичко, което трябва да сторите — обясни търпеливо Райстлин — е да скочите върху веригата. — Той посочи онази, на която бе закрепен казанът с драконяните.
Лицата на джуджетата грейнаха. Това не беше толкова страшно. Всъщност случваше се непрекъснато, когато пропуснеха да се качат в казана.
— Хайде! — махна с ръка Райстлин.
Всички джуджета, с изключение на Бупу, наскачаха върху веригата с диви крясъци.
Магьосникът изтича към колелото, измъкна магическия си жезъл от зъбите му. То се завъртя под тежестта на джуджетата, отнасяйки драконяните надолу в мъглата. Онези, които тъкмо се канеха да скочат в другия казан, залитнаха и паднаха. Крилете им омекотиха падането, но гневните им крясъци продължиха дълго, примесени с радостната глъч на джуджетата.
Ривъруайнд се наведе и издърпа казана с приятелите си, когато се показа от ръба.
— Добре ли сте? — попита притеснено Златна Луна и помогна на Карамон да излезе.
— Танис е ранен.
— Нищо ми няма — възпротиви се уморено полуелфът и опипа огромната цицина на главата си.
— Няма да можем да слезем оттук! — обади се Стърм, който тъкмо излизаше от казана. — А не можем и да останем. Скоро ще намерят начин да се качат и ще ни нападнат. Трябва да се върнем назад.
— Не! Не си отивай! — Бупу се вкопчи в Райстлин. — Аз знам откъде минава за Голям Бълп! — Тя го задърпа за ръкава и посочи в северна посока. — Добър път! Таен път! Няма шефове — изрече тихо и погали ръката му. — Аз няма дам теб на шефове. Ти хубав.
— Май нямаме избор — каза Танис и направи болезнена гримаса, когато Златна Луна го докосна с жезъла си. Целебната вълна се разля в тялото му и болката утихна. — Ти сам каза, че живеят тук от години.
Флинт изръмжа и поклати глава, но Бупу се запъти по северния коридор, без да му обръща никакво внимание.
— Стойте! Слушайте! — обади се Таселхоф. Всички чуха шума от чаткащи по пода нокти.
— Драконяни! — извика Стърм. — Да се махаме оттук! Предлагам да се върнем обратно на запад.
— Знаех си — изръмжа страховито Флинт. — Това скапано джудже иска да ни натика право в- лапите на тия влечуги!
— Чакайте! — намеси се Златна Луна и хвана Танис за ръката. — Погледни я!
Той се обърна и видя как Бупу извади от торбата на рамото си нещо безформено, пристъпи към стената, размаха предмета пред каменната плоча и измърмори няколко думи. Стената се разклати и след секунди пред тях се показа тъмен проход.
Спътниците се спогледаха тревожно.
— Нямаме избор — каза Танис. Трополенето на драконянските крака се чуваше все по-ясно откъм коридора. — Райстлин, светлина!
Магьосникът изрече някакви слова и кристалът на жезъла грейна. Той, Бупу и Танис навлязоха в прохода. Останалите ги последваха и тайната врата се затвори след тях. Озоваха се в неголямо помещение с гравюри по стените, които бяха така покрити с плесен, че почти не се виждаха. Групата остана неподвижна и изчака драконяните да отминат.
— Сигурно са чули врявата и сега ще претърсят всичко наоколо — прошепна Стърм.
— Знам как слиза долу — успокои го Бупу. — Не притеснявай.
— Как отвори вратата, малката? — полюбопитства Райстлин и коленичи до нея.
— Магия — отвърна плахо тя и протегна ръка. В мърлявата й длан лежеше мъртъв плъх, оголил зъби във вечна гримаса. Райстлин повдигна вежди, но Таселхоф докосна ръката му.